The Guardian

Само много смел човек или подходящо платен чиновник в момента би бил оптимист за бъдещето на еврозоната. Съкращаването на разходите става все по-разпространено и в Европа има риск от дългосрочна стагнация с висока безработица. Социалното напрежение се покачва, а търканията между страните-членки най-вероятно ще се задълбочат. Малко от това, което предстои, бе показано през тази седмица от демонстрациите и стачките, организирани от профсъюзите на Стария континент.

Повечето от проблемите произтичат от периферните страни в еврозоната – Гърция, Испания, Португалия и Ирландия. Всички те изпаднаха в рецесия със задълбочаването на глобалната криза през 2008-2009 година, като избегнаха за малко краха благодарение на държавната намеса. Но преди да успеят да се възстановят, Гърция, Испания и Португалия бяха принудени от ЕС да ограничат публичните разходи, да намалят заплатите в публичния сектор и допълнително да либерализират своите пазари. Катастрофалните последици бяха показани тази седмица – ирландската икономика се е свила, и за да станат нещата още по-лоши, се планират още по-гигантски съкращения, за да се спасят банките.

Има метод за лечението на тази лудост, въпреки че е нужно малко време, за да бъде открит. Еврозоната е доминирана от няколко основни страни – Германия, Франция, Холандия и Белгия. Те наложиха Пакт за стабилност, който поставя лимит от 3% за бюджетния дефицит. Освен това подкрепят премахването на всякакви пречки на пазара на труда. Тази неолиберална политика поддържа еврото и насърчава глобалните дейности на големите банки и корпорации на тези основни страни.

С течение на времето това се отрази катастрофално на периферните страни. Те изгубиха своята конкурентоспособност, след като Германия „изцежда” своите работници и държи заплатите практически замразени. В резултат на това Германия успя да получи огромни излишъци по текущата сметка. За разлика от нея, страните от периферията генерираха големи дефицити. Техният отговор беше да стимулират частното потребление и да окуражават „балона” с недвижимите имоти. За известно време изглеждаше, че това работи и нивата на растеж бяха високи. Но това беше фалшив успех, постигнат преди всичко заради евтините кредити. Постепенно общият дълг на страните от периферията значително се увеличи.

Накратко, корените на проблемите на еврозоната са по-скоро в частния сектор, а не в публичния.

Основно от експлозията на дълга се облагодетелстваха банките както от сърцевината, така и от периферията на еврозоната. Настина, германските и френските банки се държаха необичайно глупаво като продължаваха да дават заеми на страните от периферията дори и през 2009 година. Но кризата увеличи дефицитите на периферните страни и банките от центъра разбраха, че са в неприятно положение. Освен, че държаха голяма част от периферния публичен дълг, те се оказаха изправени пред проблеми с финансирането, след като еврото се срина спрямо долара. До пролетта на тази година европейските банки се оказаха на ръба на голяма криза.

Мерките за съкращаване на бюджетните разходи са част от плана за ново спасяване на банките. Правителствата в еврозоната се поддадоха пред алианса от банки и притежатели на големи дялове публичен дълг, които отчаяно искат да бъдат избегнати усложненията, предизвикани от тяхното глупаво даване на заеми. Скъпоструващи фондове бяха създадени за Гърция и други страни с крайната цел да се защитят банките в центъра. Цената беше съкращаване на разходите в региона в опит да се прехвърли цената за кризата върху данъкоплатците и служителите в публичния сектор. Междувременно еврозоната става все по-безкомпромисна, като включително се предвиждат тежки глоби за постоянните нарушители, които надвишават максимума за дефицит от 3%.

Малко е вероятно мерките, включващи съкращаване на бюджетните разходи, да проработят. Частните инвестиции остават намалени, а потреблението е слабо; кредитите са недостатъчни и скъпи, а експортът не може да е решение, когато световната икономика забавя своя темп. Най-вероятно е тези мерки да означават стагнация, което прави възможността за дефолт на периферните страни ще по-вероятна. Финансовите пазари са напълно наясно с това и кредитните рейтинги на Ирландия, Португалия и Гърция достигнаха рекордни нива през септември.

Еврозоната се превърна в капан за страните от периферията. Те са прекършени от големи дългове, не са в състояние да се конкурират с центъра, натоварени със съкращения на разходи и изправени пред дългосрочна стагнация. Дефолтът и преразглеждане на членството в еврозоната вече не са немислими. Но за да проработи това, трябва да бъде разбита политическата власт на алианса от банкери и кредитодатели. Трябва да има социална промяна в полза на работещите хора, които протестираха тази седмица и които са източник за бъдещ просперитет. Тогава икономическата политика може да донесе растеж и работни места.