Tim Judah, The Financial Times

Погледнете картата. Много е просто. Може да се спори безкрайно за това дали Турция трябва да се присъедини към ЕС или за това, че Грузия е извън границите на общоприетото, но не и за Западните Балкани. Заобиколени от страни от ЕС и НАТО, както и повечето от тях също членове на Северноатлантическия алианс, държавите от Западните Балкани представляват голяма дупка в средата на Европа. Сега ние имаме възможност да я запълним.

Решението на Международния съд в Хага за декларацията на независимостта на Косово от миналата седмица дойде като шок. Почти всички, включително сърбите, които настояваха за решението, допускаха, че то ще бъде неясно. Но мнението на съда не беше. Решението гласи, че провъзгласяването на независимостта на Косово не е в нарушение на международното право. В същото време съдът не се произнесе по по-широкия въпрос дали Косово изобщо има правото да се отдели.

След решението на Международния съд в Хага върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Катрин Аштън позвъни на лидерите на косовските сърби и на косовските албанци и им заяви, че „ЕС е готов да посредничи за процеса на диалог между Прищина и Белград”. Лейди Аштън потенциално е ограничена, тъй като пет страни от ЕС отказват да признаят Косово. Но това не я спира да поеме диригентската палка, както за себе си, така и за Европа.

В сравнение с разрешаването на проблемите в Близкия изток или Афганистан на Западните Балкани е лесно. Всяка една страна в региона си е поставила за стратегическа цел присъединяването към ЕС и всички разбират, че има още много да се направи за нейното постигане.

Предоставянето на безвизов режим за гражданите на Сърбия, Черна гора и Македония през миналия декември е перфектен пример. Имайки ясната цел, трите страни въведоха модерни и сигурни бази данни, интегрирани системи за гранично управление и преминаха теста.

С изключение на Хърватия, която може да се присъедини към ЕС най-рано през 2012 година, нито една друга страна от Западните Балкани (Сърбия, Македония, Косово, Босна и Херцеговина, Черна гора и Албания) най-вероятно няма да бъде готова за членство преди 2020 година. Така че тези, които в момента са против разширяването, основно Германия, трябва да бъдат успокоени. Разширяването няма да се случи утре, но е жизненоважно балканските страни да продължат да се движат напред.

Това е важно, тъй като ЕС е обещание за стабилност и за върховенство на закона в региона, който се нуждае и от двете, а без тях ще се превърне в източник на нестабилност и организирана престъпност.

Така че, какво трябва да се направи? Лейди Аштън трябва да придаде допълнителен стимул на процеса, който се забави през последните месеци. Що се отнася до Косово, Европа може да движи нещата напред, особено в партньорство със САЩ. В момента не се нуждаем от окончателно решение, но са нужни компромиси и конструктивни позиции от двете страни. Европа е и винаги е била пълна със странности по отношение на въпросите за територия и суверенитет, но когато има желание, има и начин.

Сърбия, която подаде официална молба за членство през миналата година, трябва да получи статут на кандидат възможно най-скоро, както и Черна гора, Албания и Босна и Херцеговина. Македония се нуждае от дата за започване на преговори за членство. Европейската комисия препоръча, че босненците и албанците са готови за безвизови пътувания в Шенгенската зона. Безвизовият режим трябва да бъде даден сега.

Трябва да бъде придвижена и идеята на Инициативата за европейска стабилност. След близо 19 години на спор между Гърция и Македония относно името двете страни трябва да се договорят за промяна, но тя трябва да влезе в сила в деня, в който Македония се присъедини към ЕС. Гърция винаги е настоявала, че името „Македония” се отнася за нейната северна провинция. Това е безсмислено, но ако Атина оттегли част от крайните си искания и приеме, например името „Северна Македония”, тогава двете страни може от опоненти да се превърнат в партньори.

Нищо от това не е толкова сложно. Има около 22 милиона души, които живеят в страните от Западните Балкани, почти колкото е населението на Пекин. Колкото и да са сериозни проблемите те могат да бъдат разрешение. Нека се надяваме, че ниската активност на лейди Аштън до момента е била само по време на периода на въвеждането й в работата. Има проблеми, които можеш да решиш, така че Катрин, говори в името на Европа.

Bring the Balkans back into the heart of Europe