The Financial Times

От десетилетия страните от Централна и Източна Европа виждат в членството еврозоната награда – спасително убежище, за което си струва да се правят жертви, за да бъде достигнато. Сега, когато еврозоната изпадна в криза, която заплашва собственото им възстановяване, на тях може да им бъде простено за това, че са изгубили вярата си.

Но, докато една или две изглеждат по-равнодушни, мнозинството от държавите от Изтока, желаещи членство в еврозоната, остават ангажирани с присъединяването – евентуално.

Те смятат, че това ще им отнеме повече време от планираното: може да им се наложат повече усилия, а еврозоната трябва първо да въведе ред в собствената си къща.

Техният продължаващ ентусиазъм може да изглежда изненадващ. В края на краищата, финансовата криза показа капаните на изоставянето на независимата валутна политика.

Еврочленките Гърция, Ирландия и Испания нямат възможността да девалвират валутата си, така че преминават през брутална „вътрешна девалвация”: намаляване на реалните заплати и цени за връщане на конкурентоспособността.

Приспособяването на балтийските страни – Литва, Латвия и Естония, които не са в еврозоната, но с валута, свързана с еврото – бе дори още по-болезнено. Латвийската икономика се сви почти с една четвърт.

За разлика, страните със „свободни” валути, като Полша и Чехия, имаха предимство. Бързото засилване на конкурентоспособността на Полша й помогна да стане единствената страна-членка на ЕС, която избегна рецесията миналата година.

Имаше и други полезни уроци. С увеличаването на гръцките проблеми на страните-членки на ЕС има отне месеци да реагират и да преодолеят опозицията си срещу намесата на Международния валутен фонд.

Източните страни, извън еврото, като Латвия, Унгария и Румъния, успяха бързо да съгласуват програми за подкрепа от МВФ, когато изпаднаха във финансови трудности.

Така че защо по-новите държави в ЕС не са обърнали гръб на еврото?

Най-сериозните кандидати за еврозоната продължават да вярват, че техните валути са твърде малки, за да съществуват независимо.

Много от тях, включително страни, които все още не са в ЕС, като Хърватия, вече имат високи нива на заеми в евро и икономики с частична употреба на единната валута.

Важно е, че балтийските страни и България, които всички са свързали валутата си с еврото, търпеливо издържаха на болката, за да запазят тази връзка и да останат на пътя към присъединяването.
Тяхното настроение се подобри, когато този месец стремежът на Естония към членство бе одобрен от Европейската комисия.

Този успех намали притесненията, че „основните” евространи ще настояват за затягане на критериите за членство. Бюджетният дефицит на Естония през миналата година бе 1,7% от брутния вътрешен продукт, а дългът – 7,2%, което е далеч под критериите на ЕС от максимум 3% и 60% съответно.

Всъщност финансовата ситуация в осемте страни от Централна и Източна Европа, които предстои да се присъединят към еврозоната, е далеч по-стабилна от тази в държавите, ползващи единната валута.

Двете страни, които остават равнодушни, са Полша и Чехия, въпреки че позицията на Прага до голяма степен отразява евроскептицизма на президента Вацлав Клаус.

В Полша премиерът Доналд Туск, който обикновено защитава бързото присъединяване към еврото, заяви, че членството в еврозоната понастоящем не е приоритет, докато Варшава не се справи с влиянието на гръцката криза.

Яцек Ростовски, финансовият министър, заяви в радиоинтервю, че Полша трябва да се присъедини, но той допълни: „Може би е по-добре, че сме в своя собствена малка къща и, след няколко години, когато еврозоната бъде ремонтирана, ние ще се преместим”.