РИА Новости

На 14 май 1955 г. във Варшава бе подписан договор за дружба, сътрудничество и взаимна помощ между СССР, Албания, България, Унгария, ГДР, Полша и Чехословакия. Договорът, положил началото на военния съюз на социалистическите страни, бе подписан в отговор на създаването на НАТО и присъединяването на ФРГ към нея.

Варшавския договор, дете на социалистическата система, умря заедно с нея. През 1990 г. страните-членки разформироваха военните структури на договора, а през 1991 г. той прекрати окончателно съществуването си.

Неговият съперник се запази и дори се разшири със източноевропейски държави и дори с някои от републиките от бившия СССР. Изглеждаше, че въпросът за това, коя структура е по-жизнеспособна и годна за обезпечаване на европейската сигурност, е решен, но нещата се оказаха по-сложни. Разпадането на Варшавския договор не само не реши нито един проблем на сигурността, а създаде маса нови. Основна причина за тази ситуация бе обезпечаването на сигурността от страна на НАТО „за чужда сметка”, без да се съобразява с проблемите, потребностите и мненията на съседите.

За това, че сигурността в Европа може да бъде обезпечена само колективно и по-никакъв начин от два противостоящи един на друг блока, в Европа се замислят отдавна. През 1975 г. в Хелзинки по инициатива на СССР и други социалистически страни бе свикано заседание, посветено на сигурността и сътрудничеството в Европа. Негова цел бе изработване на мерки за понижаване нивото на военно противопоставяне и укрепване на сигурността на европейския континент. Освен европейските държави, участници в новата организация станаха САЩ и Канада.

Но затоплянето на отношенията дойде през 2010 г., когато военнослужещи от САЩ, Великобритания, Франция и Полша взеха участие в Парада на победата на Червения площад.

Този символичен жест разбира се не означава пълно отстраняване на противоречията между Русия и НАТО. Но в съвкупност с други процеси той позволява да има надежда, че двете страни, най-накрая, действително ще се опитат да създадат система за сигурност, без да накърняват правата на нито един от партньорите.