Reuters

Две години след обявяването на независимостта на Косово от Сърбия, все по-предпазливите западни донори искат да отучат страната от чуждестранната помощ и Прищина да предприеме по-решителни стъпки към борба с бедността, престъпността и корупцията.

Косово, с население от 2 млн. души, предимно етнически албанци, е сред най-бедните в Европа, където са отишли 4 млрд. евро помощи след войната с Белград, която приключи през 1999 г.

В сряда Прищина отбелязва ден на независимостта, но икономическите тревоги все още тежат. Донорите помагат за 15% от брутния вътрешен продукт, а финансовият министър Ахмет Шала заяви, че Косово ще поиска от тях още помощ за попълване на годишния бюджетен дефицит.

Но Западът, обхванат от собствени финансови проблеми, иска Косово да започне да развива жизнеспособна икономика.

„Международната подкрепа ще продължи, но няма да бъде достатъчна за разрешаване на икономическите проблеми и за започване истински прогрес в страната”, заяви италианският посланик в Прищина Микеле Гифони, чиято страна остава голям донор.

„Има нужда от слагане на край на този порочен кръг на зависимост от външна помощ”.

Икономиката, подхранвана от износ на метали, не може да генерира достатъчно доходи за правителство, нито собственият пазар на труда може да приеме около 30 хил. млади хора годишно. Износът покрива едва 10% от вноса, което оказва натиск над публичните финанси.

Безработицата остава 40%. Около 65% от населението е под 30 години, но много от тях искат да напуснат Косово и да се насочат към Западна Европа, най-вече с помощта на трафиканти на хора, на които се плаща по 2000-3000 евро.

Вицепремиерът Хайредин Кучи заяви за Ройтерс, че Косово ще се нуждае от чуждестранните донори още 3-5 години, но отбеляза, че „нашата цел не е да получаваме чужда помощ за оцеляване, а подкрепа за икономическо развитие”.

Постоянното напрежение между албанци и сърби, както и широкоразпространената корупция държат далеч чуждестранните инвестици.

„Без здрава правна рамка, Косово е изложено на опасност да се превърне в постоянно бедна страна и това може да продължи с десетилетия”, заявява Марко Прелец от Международната кризисна група.
Въпреки продължаващото присъствие на около 10 хил. военнослужещи на НАТО и 2000 полицаи, съдии и прокурори от ЕС, Косово остава „източник и място за транзит на организирана престъпна дейност”, според доклад на Европейската комисия от 2009 г.

Още повече, правителството все още не контролира 15% от своята северна територия, където живеят 120 хил. косовски сърби, които не признават институциите в Прищина.

„Ако няма върховенство на закона, ако публичните финанси се присвояват от официални лица и при липсата на икономика, не може да има борба с организираната престъпност. Този цикъл продължава в Косово”, коментира Енджелуше Морина от Инициатива за стабилност в Косово, неправителствена организация.

Десетилетие след бомбардировките, които изтласкаха сръбските сили, Косово смята, че неговата икономика може да се върне към природните ресурси – лигнитни въглища, олово, цинк и никел – и към енергията на бързорастящото младо поколение.

Икономиката трябва да се увеличи с около 4%, повече от която и да е балканска страна, но експерти заявяват, че Косово се нуждае от повече усилия за борба с безработицата и бедността. Годишният доход на глава от населението е 1760 евро, докато средният за Европейския съюз е 24 хил. евро. /Фокус