Pierre Rousselin, Le Figaro

Тони Блеър би бил добър президент на Европейския съюз. Със сигурност ще е по-ефективен на този пост, отколкото като специален пратеник на Квартета за Близкия изток. Мандат от две години и половина, който може да се поднови, е гръмката титла "президент на Европа" за все още неясни задължения: всичко това много би подхождало на Тони Блеър.

Гордън Браун, чието съперничество с бившия премиер е пословично, вече поде кампания в полза на кандидатурата на Блеър за новия пост, произтичащ от Лисабонския договор - съглашение, за което все още е неизвестно ще влезе ли някога в сила.

Възниква въпросът защо Гордън Браун изпитва толкава спешна необходимост да го подкрепи. Може би за да е сигурен, че идеята ще стигне до безизходица? Опитът с европейските номинации, особено в Еврокомисията, показва, че обявените отдалеч кандидатури трудно стигат до финала.

Те пораждат съпротива, която разполага с достатъчно време да се подготви, и се оставят да бъдат изпреварени в последния момент от по-безлични личности. Именно по този начин се наложи Жозе Мануел Барозу преди пет години за сметка на Ги Верхофстат, след като Лондон тогава успя да блокира първоначалния избор на Париж и Берлин.

В сегашния случай решението ще се вземе едва след ирландския референдум за Лисабонския договор (и то при условие че ирландците отговорят утвърдително) на Европейския съвет в края на октомври. Все още остава документът да бъде парафиран от чешкия и полския президент. В този смисъл перспективата радетел на атлантическата идея като Блеър да оглави Европа би трябвало да насърчи Вацлав Клаус и Лех Качински да преодолеят алергията си към Лисабонския договор - или поне да се надяваме, че ще стане така.

В противен случай ни очаква предизвестена катастрофа. Предвид разочарованието от Гордън Браун всичко сочи, че консерваторът евроскептик Дейвид Камерън ще стъпи догодина на "Даунинг стрийт" 10. Водачът на торите обеща референдум (по подразбиране отрицателен) за Лисабонския договор, ако той не бъде ратифициран до идването му на власт.

Каквото и да се случи и предвид обявената смяна във властта в Обединеното кралство, присъствието на представителен британец начело на ЕС ще позволи ограничаване на щетите. Този аргумент не беше в сила, когато Никола Саркози пръв подсказа, че Блеър би бил добър президент на ЕС. Тогава изглеждаше сигурно, че Гордън Браун ще следва стъпките на своя предшественик.

Тони Блеър често е бил представян като най-проевропейския британец. При все това за десет години той не успя да постави страната си в "сърцето на Европа", както обеща, или да накара британците да приемат еврото. Ще успее ли тогава да ги "примири" с брюкселската бюрокрация? Малко съмнително е, но "страшилището" Камерън, може да му бъде от полза, доколкото изгледите за еврофобска Великобритания в момента са фикс идея за европейските правителства.

Съществуват и други възможности. С оттеглянето на Хавиер Солана хипотезата "Фелипе Гонсалес" става все по-вероятна. Както и Тони Блеър, бившият испански премиер, радетел на демократичния преход в страната си, безспорно е достатъчно видна фигура - от онези, които, ако пожелаят, могат да дадат на Европа лице и глас, ползващи се с признание по цял свят.

Изборът на президент на съюза ще се извърши след глобално спазаряване, включващо "звездите" на комисията. Новият пост на вицепрезидент, отговарящ за европейската дипломация, също ще бъде силно жадуван. Трябва обаче да се съблюдава обичайното дозиране на представители - на големите и на малките страни, на Севера и Юга, на левицата и десницата. През следващите месеци предположения няма да липсват. /БТА.

Pourquoi Blair ferait un bon président de l'Europe

- Обсъди публикацията във форума »