The Financial Times

Нова ера на икономии пристигна в Европа на фона на недоволство и липса на вяра.

Докато правителствата в еврозоната налагат съкращения на разходите в мащаби, които не са виждани от десетилетия, Гърция – до голяма степен смятана за център на кризата – вече бе свидетел на изпълнени с насилие демонстрации и общи стачки. Сега се увеличава и безпокойството, че подобни прояви на публичен гняв може да се разпространят.

Испанските профсъюзи заплашиха в четвъртък с национални стачки и протести. Шокът е осезаем в страни, които се придвижиха от бедност към просперитет през десетилетията на почти непрекъснат ръст след Втората световна война и винаги са се радвали на материални облаги от членството в Европейския съюз.

„Две неща са трудни за вярване: че мога да бъда съкратен и че ще трябва да работя до 65-годишна възраст, за да получавам пенсия”, коментира Янис Адамопулос, който е охрана в гръцка държавна корпорация. Друг грък, Фотис Магриотис, който е инженер на частна практика, е дал за продажба спортния си автомобил. Работа трудно се намира, а данъкът върху бензина е два пъти увеличен. „Няма друга алтернатива”, заявява той.

Подобни изказвания провокират мрачен хумор в северната половина от Европа, където несигурността за работата, пенсионирането на 65 години, малките коли и високите цени на бензина не са необичайни.

В края на краищата именно финансовите пазари, а не строгите германски ковчежници на еврозоната, бяха тези, които разкриха уязвимостта на Гърция, Испания и Португалия и доведоха до задвижването на спасителен пакет в размер на 750 млрд. евро.

За първи път, след като започнаха помощите от ЕС през 80-те години, гърците са изправени пред значителен спад в жизнения си стандарт, като икономиката им се очаква да се свие с 4% тази година и с още 2,6% през 2011 г.

Новата реалност, наложена от гръцкото социалистическо правителство – 12-процентно съкращение на заплатите на държавните служители, намаляване на пенсиите и надвиснали съкращение в корпорации от публичния сектор.

Подобни, макар и не толкова значителни, мерки са наложени от социалистическото правителство в Испания. Премиерът Хосе Луис Родригес Сапатеро разгневи бившите си съюзници от профсъюзите като отстъпи от обещанията си и съкрати заплатите на държавните служители с 5% от следващия месец в опит за контрол над дефицита.

На север, германците се придържат към репутацията си на усърдни работници. Много от гласоподавателите на изборите в Северен Рейн-Вестфалия миналата неделя заявиха, че по-скоро биха плащали по-високи данъци, отколкото да позволят да бъдат затворени местните басейни и детски градини.

„Германците много повече предпочитат стабилност и икономии, отколкото дефицитни разходи. Това е част от колективния спомен за хиперинфлацията, която премахна спестяванията на техните баби и дядовци през 20-те години на миналия век”, коментира Юрген Фалтер, професор по политически науки от университета в Майнц.

Но разделението на север-юг не е толкова ярко, колкото изглежда.

Франция е заплашена от масови протести срещу тригодишното замразяване на разходите от правителството. Ирландия и Великобритания бяха сред най-разточителните нации в Европа в годините преди кризата и колапса на „Лемън брадърс”.

Нито пък южноевропейците задължително са прахосници, както някои предполагат.

Опасността е, че Европа, нападната от пазарни сили, действа твърде късно и тези резки дози икономии ще потушат първите наченки на нов икономически ръст и ще влошат бюджетните проблеми в бъдеще, предизвиквайки връщане към рецесия.

„Много испанци осъзнаха тази седмица, че парите не са наши, а са взети назаем и ние нямаме суверенни сили”, заявява жител на Мадрид. „Това, което трябва да бъде направено в Испания е толкова сериозно, че те кара да изпадаш в паника”.