Президентът на САЩ Барак Обама подписа закон, предвиждащ въвеждането на нови санкции срещу Беларус, съобщи говорителят на Белия дом Джей Карни, цитиран от РИА Новости.

Новият пакет от санкции разширява списъка с беларуски чиновници и представители на силовите структури, срещу които се налагат визови ограничения и финансови санкции. В закона също така се призовава Международната федерация по хокей да се откаже от провеждането на Световното първенство по хокей през 2014 г. в Беларус. Санкциите няма да бъдат снети, докато в Беларус не бъдат освободени всички политически затворници.

Премиерът на Турция Реджеп Тайип Ердоган заяви, че Франция трябва да изучава своята собствена история, вместо тази на Турция и призова френския парламент да не приема законопроекта, който криминализира отричането арменския геноцид по време на турската империя, предаде Ройтерс.

Президентът на Франция Никола Саркози, който е един от основните противници на присъединяването на Турция към ЕС, заяви през октомври, че ако Турция не признае убийствата от 1915 г. за геноцид, Франция ще обмисли криминализирането на отричането му.

По-рано Ердоган изпрати писмо до Саркози, в което предупреди, че политическите и икономическите отношения между двете страни могат да пострадат, ако законопроектът бъде приет. Турският премиер повтори своето послание и днес на пресконференция. „Тези, които искат да разберат какво е геноцид, трябва да се вгледат в своята собствена мръсна и кървава история”, подчерта Ердоган.

Отношенията между Великобритания и Франция достигнаха до най-ниската си точка от години, след като Лондон и Париж си размениха взаимни обвинения за състоянието на икономиките на двете страни, коментира вестник „Индипендънт”.

Напрежението се породи, след като финансовият министър на Никола Саркози стана поредният от серия френски политици, които атакуват начина, по който британското правителство се справя с икономиката.

Премиерът Дейвид Камерън не е разговарял със Саркози откакто френският президент го нарече „твърдоглаво дете” преди седмица.

Вицепремиерът Ник Клег посочи, че последните коментари са неприемливи и призова френския премиер Франсоа Фийон да „укроти реториката”.

Въпреки че се оказа изолирана по време на срещата в Брюксел през миналата седмица, Великобритания е предпазлив оптимист за това, че може да бъде изграден нов съюз с Германия в преговорите за бъдещето на единната европейска валута.

Германският канцлер Ангела Меркел смята, че се формира истински политически съюз, след като европейските лидери подкрепиха по-строгата бюджетна политика. В същото време Меркел предупреди, че може да са нужни години за разрешаване на кризата в еврозоната, предаде АФП.

„Започва да се оформя истински политически съюз. Това по-скоро е политически съюз, а не просто създаването на механизъм за стабилност. Политически съюз също така означава и генериране на общ ръст и в частност, устойчив икономически ръст”, каза германският канцлер в реч пред Бундестага.

Лидерите на 26 от 27 страни от ЕС в петък се съгласиха да подкрепят френско-германското предложение за затягане на бюджетната политика в опит да се спаси еврозоната. След като Великобритания блокира промените в договора за ЕС, останалите 26 страни в европейския блок сигнализираха, че имат желание да бъдат част от нов фискален съюз, предвиждащ по-строги бюджетни правила.

Европейският съюз е на ръба на пропаст, заяви полският премиер Доналд Туск пред европейските депутати, правейки равносметка за европейската среща на високо ниво, посветена на спасяването на еврозоната, съобщава АФП.

„Не мога да кажа, че Европа е по-единна, нито че сме преодолели кризата”, заяви Туск.

„На ръба на пропастта сме”, предупреди премиерът на Полша, като посочи, че сега ЕС трябва да избира между общностния път и пътя на националния егоизъм.

Утре президентът на Русия Дмитрий Медведев заминава за Брюксел, където ще вземе участие в срещата Русия-ЕС. Очаква се страните да потвърдят, че е завършена работата върху съвместните стъпки, необходими за преминаване към безвизов режим. Подписване на конкретни документи не се предвижда, но според дипломатически източници няколко въпроса ще получат политически импулс, благодарение на което някои от тях могат да бъдат решени до края на годината, пише „Независимая газета”.

Очаквано в преддверието на срещата Русия-ЕС журналистите са развълнувани дали ще бъдат дискутирани руските парламентарни избори. Постоянният представител на Русия в ЕС Владимир Чижов посочи, че този въпрос не е включен в дневния ред, но руската страна е готова да го обсъжда. Източник, близък до преговорите, посочи, че с оглед важността на проблема Дмитрий Медведев се очаква да обясни своето виждане за ситуацията.

Страните са съгласували три основни теми за преговорите на високо равнище. Това са глобалната проблематика с оглед на втората вълна на световната финансова криза; текущата международна политическа ситуация, особено в Близкия изток, Северна Африка и Косово; и накрая централният блок от двустранните отношения.

Министърът на финансите на България заяви, че страната се отказва от строителството на тръбопровода, който трябваше да доставя петрол от Русия до гръцкото пристанище Александруполис. Отказът на България от участието в проекта бе очакван след смяната на властта в страната, отбелязват руски експерти, пише вестник „Коммерсант”.

„След като в България властта се смени, нееднократно бе заявявано, че страната може да се откаже от проекта. Бяха посочвани екологични претенции, говореше се за икономическа нецелесъобразност. Така че, до голямата степен за Русия това не е изненада. Дори представители на „Транснефт” говореха, че проектът няма да бъде реализиран”, посочва ръководителят на аналитичния отдел на „Грандис капитал” Тимур Хайрулин.

Според експерта от „Финам мениджмънт” Дмитрий Баранов от страна на България е некоректно да се отказва точно в този момент.

„Българската страна буквално преди дни одобри оценката за екологичното въздействие. България е натрупала задължения, които вече са над 6 млрд. евро. Ако са мислили да се отказват, трябваше да го направят по-рано”, отбелязва Баранов.

Лидерите от ЕС ще се срещнат днес в Брюксел на фона на разногласията между големите страни. Непреклонността на Германия за участието на ЕЦБ в овладяването на кризата и условията на Лондон за преразглеждането на европейските договори са само част от поводите за раздори в ЕС, пише в. „Монд”.

По всичко личи, че атмосферата на срещата между европейските лидери ще бъде напрегната. Някои от участниците в разговорите ще се срещнат предварително в Марсилия, където през деня ще се проведе среща на европейските консервативни парии с участието на германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Никола Саркози.

Сред деликатните теми на срещата ще бъде исканата на всяка цена от Берлин промяна на договорите за ЕС с цел изковаване на нова бюджетна дисциплина, полуавтоматичните санкции за недисциплинираните страни и по-голямо право за намеса на ЕС в националните бюджети.

България взе решение да се откаже от проекта за петролопровода „Бургас-Александруполис”. Това не е единственият случай, когато българските власти не желаят да изпълняват договорите си с Русия, коментира руският вестник „Правда”.

„Българските власти избраха много оригинален подход по въпроса за строителството на петролопровода. Първоначално те категорично не го приемаха, след това се стигна до екологичната експертиза. Преди около месец беше доказано, че няма никаква заплаха. „Бургас-Александруполис” беше признат за проект, отговарящ на интересите на страната, а сега окончателно решиха да се откажат от него. Очевидно е, че нито българите, нито гърците в момента имат пари. На Русия щеше да й се наложи да плаща за всичко”, посочва икономическият експерт от Центъра за политическа конюнктура Дмитрий Абзалов.

Но българите не са водени само от икономически съображения. Проектът за петролопровода, както и „Южен поток” и АЕЦ „Белене”, първоначално не се харесваха не само на сегашните власти в България, но и на мнозина в Европа и в САЩ, по които Борисов и неговият екип се ориентират. Не е изключено на Запад „тихо да са поискали” да бъдат закрити руските проекти и българските власти започнаха да измислят все нови уловки, за да не изпълнят поетите ангажименти. Какво е това – политика и проява на антируски курс?

Европейският парламент е информирал Германия, Франция и останалите страни-членки, искащи промени в основното споразумение на ЕС като отговор на дълговата криза, че законодателите ще поискат шестмесечни обществени консултации, предаде АФП.

„Европейският парламент ще настоява за организирането на конвенция”, каза генералният секретар на Клаус Веле, което означава, че всичките 500 млн. жители на ЕС ще могат да дадат гласност на своите виждания.

Искането е направено на среща с европейските посланици.

Европейските лидери ще разгледат предложението на Германия и Франция за промени в основното споразумение на съюза на среща на 8-9 декември, надявайки се да осигурят нови по-строги бюджетни правила в замяна на помощ за задлъжнелите държави, борещи се да стабилизират своите финанси.