Алексей Фененко, Независимая Газета

Миналата седмица действията на България се разминаха с руските интереси. На 11 юни премиерът Бойко Борисов обяви намеренията за отказ от участие в проекта „Бургас–Александруполис”. На 12 юни заместник-министърът на външните работи Марин Райков отбеляза, че за България проектът за газопровод „Набуко” е по-важен от руския проект „Южен поток”. София все още не се е отказала от споразуменията за участие в тези проекти. Но действията й може да замразят тяхното реализиране.

Зад тези събития се крие по-сериозен проблем. През 2000 г. Русия оповести политика на „енергиен диалог” с балканските държави. За реализирането й Москва сключи споразумения за партньорство в сферата на енергетиката с Хърватия (2002), България (2003), Унгария (2007) и Гърция (2008). През 2007 г. на базата на тях бяха формирани три големи проекта: петролопровода „Бургас–Александруполис”, петролопровода „Констанца–Триест” и газопровода „Южен поток”. Реализирането им подкопава разработвания от ЕС проект за газопровод „Набуко” за доставки на газ от Централна Азия през Турция и България в Централна Европа.

Последните действия на България нанасят удар по тази система. Отказът на София от участие в проектите лишава Русия от ключова транзитна държава. Други държави може и да последват българския пример. Гърция в условията на финансова криза може в бъдеще да се откаже от полагане на тръбопроводи. Унгария подписа през 2009 г. декларация за строителството на „Набуко”. Има, наистина, проект за петролопровод „Констанца-Триест”. Но Румъния от януари 2008 г. поставя като условия за реализацията на този проект привличането на ЕС. Не е ясна и готовността на Словения и Хърватия да ратифицират споразумение с Русия за сътрудничество в строителството на „Южен поток”.

Руските експерти виждат зад тези събития натиск над балканските държави от страна на ЕС и САЩ. Проблемът, обаче, е по-дълбоко. Разпадането на Югославия и изострянето на американско-турските противоречия породиха в България надежда да стане регионална държава. Да постигнат тези цели в София възнамеряват за сметка на превръщането на България в опора на американското влияние в Южна Европа. Оттук и ръст на антируския компонент в българската политика. (От подписването на споразумение със САЩ за партньорство във военнополитическата сфера до обсъждането в средствата за масова информация на варианти за създаване на американска военна база на едно от българските пристанища на Черно море.) Отказът на правителството на Бойко Борисов от енергийните проекти с Русия довежда този курс към край.

В такава ситуация Русия трябва да преосмисли своите приоритети на Балканите. Москва следва да се бори за запазване на „българския ресурс”. Но в перспектива е важно да се помисли за търсене на алтернативен партньор. Теоретично тук са възможни три варианта. Но тяхната реализация изисква коригиране на руските приоритети.

Първият вариант – развитие на отношенията с Турция. Москва и Анкара обсъждат проекти за строителство на нови петролопроводи и газопроводи в допълнение към действащия газопровод „Син поток”. Но развитието на диалога с Анкара предполага съгласието на Русия за частична ревизия на конвенцията Монтрьо от 1936 г. Още през 1994 г. Турция затегна регламента за преминаване на петролни танкери през проливите Босфора и Дарданелите. През 2008 г. Анкара проучваше въпроса за подписване на допълнително споразумение за тонажа и сроковете на пребиваване на чуждестранни военни съдове в Черно море. Но Русия възприема болезнено затягането на турския контрол над проливите.

Вторият вариант е засилване на диалога с Румъния. От 2007 г. Москва и Букурещ водят преговори за използването на румънска територия за износ на руски енергийни ресурси. От полза на руско-румънското сближаване може да бъде и традиционно негативното отношение на Букурещ към засилването на България. Но Румъния има не докрай разрешени териториални спорове с Украйна, Сърбия и Унгария. В Букурещ са силни привържениците на засилването на влиянието в Молдова – до присъединяването на тази страна. Какъв характер ще имат взаимоотношенията на Русия с Кишинев, Будапеща, Киев и Белград в случай на рязко засилване на взаимодействието с Румъния?

Третият вариант е засилване на връзките с Унгария. Негова цел може да бъде полагането на петролопровод и газопровод от Украйна до Сърбия и Черна гора, като Източните Балкани бъдат заобиколени. Реализацията на този вариант би предвиждала възраждане на руско-унгарския политически диалог 2005-2007 г. Но унгарският вариант за тръбопроводна система би бил както и по-рано свързан с Украйна. Неясна остава и готовността на адриатическите страни – Словения и Хърватия – да се върнат към замразените през 2002 г. преговори за строителство на газопровод. (Без да говорим за сложните етно-териториални проблеми на Унгария със съседните страни.)

Зад енергийните трудности се виждат и бъдещи военнополитически проблеми. От 2004 г. руски експерти се опасяват, че присъединяването към НАТО на България и Румъния може да промени съотношението на военноморските сили в Черно море. Превръщането на София в опора на САЩ може да създаде условия за реализиране на този сценарий. Ще се възползва ли Русия от турския, румънския или унгарския ресурс, без да отстъпи от своите ключови приоритети на Балканите?

Балканские альтернативы