РИА Новости

На 9 юни 1995 г. в Сочи бе подписано руско-украинско споразумение за базиране на Черноморския флот на Русия и ВМС на Украйна в Севастопол. Това споразумение стана едно от най-важните в историята на Черноморския флот.

Борбата за бъдещето на флота започна на 5 април 1992 г., когато бе подписан указ от тогавашния президент на Украйна Леонид Кучма „За неотложните мерки за строителство на въоръжените сили на Украйна”. В съответствие с него бившият съветски Черноморски флот е преминал под юрисдикцията на Киев, а на базата на неговите сили, разположени на украинска територия, трябваше да бъдат създадени незабавно създадени военноморски сили на Украйна. Права за такова решение Киев нямаше.

Освен това, в същото флотът се намираше в състава на Обединените въоръжени сили на Общността на независимите държави (ОНД) и бе част от военноморския флот на ОНД, който бе командван от адмирала на флота Владимир Чернавин.

Москва реагира на тази стъпка: на 7 април президентът на Русия Борис Елцин издаде насрещен указ, в съответствие с който Черноморският флот преминава под юрисдикцията на Русия. Кремъл предложи да възникналата криза да бъде решена по пътя на преговори, по време на които действието на двата указа бе преустановено.

Започна продължителна дипломатическа търговия, усложняваща обстановката „на място”. Киев склоняваше моряците от Черноморския флот към „украинизиране” на флота и поставяне на Москва пред свършен факт.

По-нататък Украйна премина към по-твърди действия: както си спомня в своя статия бившият заместник-министър на външните работи на Русия и бивш посланик в Киев Юрий Дубинин – на 8 април 1994 г. украинските военни са предприели опит за задържане на пристанище Одеса на хидрографски съд, изпълняващ планова работа по обслужване на средства за навигационно оборудване. През нощта на 10 срещу 11 април отряд украинските военнослужещи от 120 души е осъществил насилствено отвличане на 318-ти дивизион кораби от ЧФ с брегова база, средства за свръзка, имущество и оръжие…А това създаде критична ситуация”.

В резултат на последващите преговори бе постигната устна договореност за базирането на кораби от руския Черноморски флот в Севастопол.

На 15 април 1994 г. бе подписано руско-украинско споразумение за поетапно разрешаване на проблемите на Черноморския флот, където бе установена пропорция на разделяне, с която Русия трябваше да получи 80-85% от корабите и плавателните съдове на флота. В същото време руските дипломати дойдоха до разбиране за необходимостта от обвързване на споразумение за флота с политически договор между Русия и Украйна. Украинската страна в същото време изрази желание да подпише политически договор отделно от споразумението за ЧФ, оставяйки проблема да виси във въздуха.

Преговорите започнаха отново. В резултат на 9 юни 1995 г. в Сочи бе подписано споразумение за отделно базиране на ЧФ и ВМС на Украйна.

* * *

За възстановяване на бойния потенциал на ЧФ на Русия е необходимо отделянето на значителни средства в размер на милиарди долари. С оглед на остаряването на корабния състав и близкото изтегляне от строй на мнозинството от корабите, флотът се нуждае от масова доставка на кораби и друга техника – от товарни автомобили до радари и бойни самолети. По мнението на военния експерт Игор Коротченко, ЧФ трябва в близките 10 години да получат не по-малко от 50 единици нови кораби.

Но в момента всички тези искания едва ли ще бъдат изпълнени. Финансирането на държавната програма за въоръжение за 2010-2011 г., както вече бе обявено, предвижда отделяне на средства за обновяване на корабите от флота на остатъчен принцип. С какво ще остане Черноморският флот след само 15 години е много трудно да се прогнозира.