The Economist

Русия отбеляза първата година от войната с Грузия с вербална атака срещу Украйна. Руският президент Дмитрий Медведев написа на украинския си колега Виктор Юшченко открито писмо, с познатите оплаквания: Украйна снабдява с оръжие Грузия, усложнява пребиваването на руския флот в Черно море, който е базиран в Севастопол, подписва „предателски” споразумения за тръбопроводи с ЕС, гони руски дипломати и фалшифицира съвместната съветска история.

Президентът Медведев дори публикува специално видео в своя блог, за да даде публичност на писмото. Облечен в черно и гледащ към Черно море с два военни кораба на хоризонта, Медведев каза, че Кремъл няма да изпрати нов посланик в Киев.

На Виктор Юшченко му бяха нужни няколко дни, за да отговори. Неговият отговор беше премерен – Украйна не е направила нищо незаконно по отношение на Грузия, има право сама да избира приятелите си, както и има право на собствен поглед към историята и езика. Юшченко отново поиска Кремъл да изтегли някои от своите дипломати, които не се занимават с дипломатически задачи.

Но Медведев не беше заинтересован от това какво ще каже Юшченко. Той искаше да покаже „руската ръка” в президентските избори в Украйна, които трябва да се проведат на 17 януари 2010 година. Тези избори имат почти толкова голямо значение за Русия, колкото и за Украйна. На предишните президентски избори Русия подкрепи Виктор Янукович, тогавашният украински премиер, настроен приятелски към Москва. Тогава той претърпя тежка загуба, както и Владимир Путин, тогава президент, а сега премиер на Русия, който побърза да поздрави Янукович.

Кремъл се страхува да не допусне същата грешка втори път. Но този път, обиждайки Юшченко, атакува някой, за когото смята, че при всички случаи ще загуби. Освен това Москва поставя правилата, които смята, че следващият президент трябва да спазва, ако иска да бъде приет в Кремъл. Способността да влияе на украинската политика е смятана от Русия за тест за възраждането на страната.

За да покаже възможностите си за реинтегрирането на Украйна в своята „сфера на специален интерес”, Русия наскоро изпрати патриарх Кирил, главата на Руската Православна църква, на обиколка в Украйна. „Когато минавах сред множеството събрали се хора, които скандираха „Кирил е нашият патриарх”, разбрах, че нашето духовно единство се е превърнало в основополагаща ценност, която не може да бъде помрачена от политиката”, каза той на президента Медведев след завръщането си.

Войната с Грузия показа, че Кремъл има други възможности за убеждаване. На 10 август, ден преди видеозаписа, Медведев обяви нови, опростени правила за използване на руските военни сили извън страната в цел защита на руските граждани и руските военнослужещи, базирани зад граница.

Пълномащабен военен конфликт с Украйна изглежда малко вероятен, но не е вече немислим.

Преди две години война между Русия и Грузия изглеждаше еднакво немислима. Андрей Иларионов,бивш съветник на Путин, а сега яростен негов критик, заяви, че ключовият фактор не е дали Русия има военен капацитет за конфронтация с Украйна, а дали агресията срещу съседите се е превърнала в начин на живот за Кремъл. През миналото десетилетие Русия успя да отчужди от себе си почти всички бивши съветски републики, дори недемократичната република Беларус. Търговските войни и спирането на енергийните доставки се превърнаха в обичайни практики на руската политика.

От всички съседни републики Украйна остава най-голямата и най-важната. Както преди време написа Збигнев Бжежински: „Без Украйна Русия престава да бъде империя, но с Украйна, подкупена, а след това подчинена, Русия автоматично става империя”. Далече от ясното, дори и сега е, че Русия напълно приема суверенитета на Украйна. Смята се, че по време на срещата на НАТО в Букурещ през миналата година Путин е казал на тогавашния американски президент Джордж Буш: „Разбираш ли Джордж, Украйна дори не е държава!”.

За разлика от Грузия и балтийските страни, Украйна има малък опит в сферата на държавността. „През 80-те години на XX век ние шест пъти обявихме своята независимост и пет пъти я загубихме”, каза наскоро Юшченко.

Украинските политици и избиратели изглежда, че отново оставят страната уязвима. Според скорошно проучване на общественото мнение, все повече украинци смятат, че собственото им правителство е по-голяма заплаха за сигурността на страната отколкото Русия. Корупцията и вътрешните борби в управляващата „Оранжева коалиция” парализираха управлението. По-голямата част от президентските решения не се изпълняват. От месец юни Украйна е без министър на отбраната. Икономиката на страната се сви с 18% през второто тримесечие на годината.

„Хората загубиха уважение към собствената си държава”, казва журналистката Юлия Мостовая. Националните идеи са дискредитирани от цинизма и корупцията на управляващите политици и помрачени от съмнителните газови сделки с Русия. Междувременно представата за ред, която излъчват руските телевизионни канали, става все по-популярна (над 90% от украинците имат положително отношение към Русия, докато 42% от руснаците смятат Украйна за враг).

Малцина водещи украински политици обориха думите на Медведев за Юшченко. Повечето приеха това за поредната възможност за удар срещу украинския президент. „Достигнахме критична точка, точка на раздвояване”, казва Анатолий Гриценко, бивш министър на отбраната и кандидат за президентския пост. „Или Украйна отива надолу към дезинтеграция, или ще започне да се възстановява. Но сегашната нестабилна ситуация не може да продължи”, казва той.

Ситуацията в Русия също не е напълно стабилна и сегашните й лидери може да бъдат изкушени да провокират конфликт с Украйна, за да консолидират своите позиции. Едно нещо изглежда напълно ясно – отношенията между Русия и Украйна ще предизвикват опасения за европейската сигурност. /Фокус

Dear Viktor, you're dead, love Dmitry

- Обсъди публикацията във форума »