|
Михаил Сергеев, Независимая газета
В опит да избегне проблемите с Украйна и Беларус, Москва влезе в нов капан – сега с потенциалните транзитни страни България и Словения. По време на визитата си в Гданск, руският премиер Владимир Путин се оплака от доста продължителните преговори с България по проектите за тръбопроводи за газ и петрол и се сблъска с искането на Словения за равен контрол над „Южен поток” и разполагане на щабквартирата на управляващата компания само на нейна територия. Експертите смятат, че Москва няма да може да се избави напълно от рисковете, свързани с енергийния транзит.
Във вторник Путин проведе преговори с лидерите на правителствата на България и Словения, като се опита да постигне напредък в реализацията на проектите за газопровод „Южен поток” и за петролопровод „Бургас-Александруполис”. Руският министър-председател помоли България да реши по-скоро в кои съвместни проекти с Русия ще участва и от кои ще се откаже.
„Единственото, за което молим е да се вземе решение, колкото се може по-бързо. „Бургас-Александруполис” обсъждаме от много години. А става въпрос за 280 км. Ние построихме тръбопроводна система от Източен Сибир до китайската граница с дължина 1 500 км, а в скоро време ще довършим тръбопровод до Тихия океан – това са още 2 хил. км - започнахме само преди две години. А „Бургас-Александруполис” обсъждаме от седем години! Кажете ни просто „не” и ще приключим дотам. Същото се отнася и за останалите проекти,” помоли Владимир Путин българския министър-председател Бойко Борисов. Българският премиер нищо не гарантира, а обеща само „да се запознае със състоянието на нещата в детайли” – може би.
„Може би в едномесечен срок ще се запознаем със състоянието на нещата в детайли. Имам предвид преди всичко АЕЦ „Белене”. По „Южен поток” смятам, че у нас няма проблеми. А що се касае за петролопровода „Бургас-Александруполис”, то проблемът е един единствен. По този въпрос ще се проведат два местни референдума – става въпрос за екологията на крайбрежната зона. Така че трябва да се опитаме да убедим българската общественост, че този проект е полезен за България,” заяви Борисов.
След смяната на правителството в България тази година новите министри фактически обявиха отказ от енергийните договорености с Русия. Така например министърът на финансите заяви, че България няма пари за съвместните проекти, а новият министър на икономиката, енергетиката и туризма на България обяви, че неговото министерство ще преразгледа всички крупни проекти в енергийната сфера, в частност АЕЦ „Белене”, „Южен поток” и „Бургас-Александруполис”.
Доста твърдо формулира изискванията си към Русия и словенският премиер Борут Пахор.
„Имаме мандат от нашия парламент да договорим централната на съвместната фирма да бъде в Словения и тя да запази за себе си не по-малко от 50%,” от собствеността, обяви пред Путин словенският премиер.
Газопроводът „Южен поток” с капацитета до 63 млрд. куб. метра газ годишно се планира да бъде прокаран от Новоросийск до българското пристанище Варна. Две разклонения трябва да преминат през Балканския полуостров до Италия и Австрия, въпреки че конкретните маршрути още не са уточнени. Общата стойност на газопровода, заобикалящ Украйна, възлиза по оценки на 25 млрд. евро. „Южен поток” се конкурира с „Набуко”, който се ползва с поддръжката на Евросъюза и САЩ.
Югозападното разклонение трябва да продължи през Гърция, откъдето през Йонийско море да достигне до Италия. Северозападното разклонение по план трябва да мине през Италия до Австрия. Отначало като транзитни страни бяха разглеждани Румъния, Унгария и Словения. Алтернативни маршрути могат да преминат през Сърбия и Хърватия.
Трансбалканският петролопровод от българския град Бургас на Черно море до гръцкото Александруполис на Егейско море трябва да облекчи износа на руски петрол и проблемното преминаване на танкерите през Босфора и Дарданелите. Пропускателната способност на петролопровода ще бъде 35 млн. тона годишно с възможност да бъде увеличена до 50 млн. тона. Предварителната стойност на проекта е 1,2 млрд. долара. Планира се Русия да е собственик на 51,7% от акциите на консорциума, управляващ тръбопровода, а България и Гърция да имат по 24,15%. Алтернативен проект е „Самсун-Джейхан”, който свързва пристанищата на Черноморск и Средиземноморското крайбрежие на Турция.
Руските експерти се надяват на прогрес при реализацията на новите тръбопроводи. Наред с това те смятат, че Москва няма да се откаже от алтернативните газопроводи, даже в случай на радикално подобрение на отношенията с Украйна.
„Перспективите за реализация не са лоши, напредък по проектите ще има, колкото и в ЕС да говорят за необходимостта от намаляване на енергийната зависимостта от Русия. Алтернативите на руските доставки не са много,” коментира икономическият анализатор на „Открития” Вадим Митрошин. Проблемът, по думите му, е в това, че транзитните държави винаги се стараят да извлекат от проектите най-голяма полза за себе си.
„Русия няма да успее да се избави напълно от транзитната зависимост, но може да намали рисковете в случай на възникване на проблем с една от тях. Във всеки случай разнообразяването на маршрутите е изгодно както за доставчиците, така и за потребителите,” отбелязва Митрошин.
Москву преследует транзитный кошмар
|
