Кирилл МЕЛЬНИКОВ, Время новостей

Един от въпросите, които предстои да бъдат обсъждани в София от първия вицепремиер на Русия Виктор Зубков, когото в петък изпрати в командировка в чужбина премиерът Владимир Путин, може да бъде ситуацията около петролопровода „Бургас-Александруполис”. Както е известно, България вече повече от година държи Москва в напрежение, забавяйки сроковете за започване реализирането на проекта. Този път София, по думите на вицепремиера Симеон Дянков, обещава да даде окончателен отговор чак през февруари следващата година. „Възможността за реализиране на петролопровода все още е под въпрос”, каза той в края на миналата седмица. При това българската страна отговори и на „Транснефт”, която припомни на упоритите си партньори за дълг от 7 млн. долара.

София се позовава на необходимостта от подробен анализ на екологичната сигурност на тръбопровода, който се планираше да приключи предстоящата есен. „Всички необходими документи ще бъдат предадени в министерството на околната среда на България в края на октомври, тяхната оценка ще бъде готова към края на февруари”, заяви Дянков. По думите му, България е притеснена от редица позиции в проекта. „Източниците на финансиране не са определени, а доставките на петрол не са достатъчно безопасни”, коментира той. България притежава 24,15% от проекта, Гърция – 24,71%, а останалите акции са разделени между „Транснефт”, „Роснефт” и „Газпром нефт”.

„Транснефт” не за първи път се оплаква от проблеми с българските партньори, които забавиха решението за започване на проекта вече с година и половина. През юни изглеждаше, че най-накрая има някаква яснота, която впрочем съвсем не зарадва руския транспортен монополист: премиерът на страната Бойко Борисов съобщи, че България се отказва от строителството на петролопровода. Но след няколко часа това изказване бе опровергано от пресслужбата на правителството, която го определи като преждевременно. В края на юни в „Транснефт” очакваха пристигането на официална българска делегация, но в последния момент визитата бе отменена. При това компанията реши да припомни на София, че подобно поведение може да бъде наказано: българската страна не е финансирала проектни работи, платени от другите партньори. И, по думите на президент на „Транснефт”, Николай Токарев, компанията има пълно право да предяви на българите сметка от 7 млн. долара. Това изказване засегна София. „Руската страна първа наруши условията на договора, което означава, че България не трябва да се сблъсква със санкции за решение за напускане на проекта”, заяви Симеон Дянков.

В „Транснефт”, впрочем, уточняват, че засега въпросът за санкции за напускане на проекта не са определени – ако България вземе съответното решение, тогава разбирателството отива в съда. И не е изключено, че сумата, озвучена от „Транснефт”, да се увеличи. При това, както неофициално съобщават от руската компания, София нарочно се бави, за да може търпението на партньорите в проекта да свърши и те сами да изключат България от него. Това решение може да им излезе много скъпо. Според договора, България може да напусне проекта като отчужди своя дял в полза на заинтересованите петролодобивни компании и само след покриване на разходите. Ако бъде прието съответното решение, най-вероятно „Роснефт” или „Газпром нефт” ще получат българските акции, тъй като „Транснефт” няма средства за това.

В друг материал в днешния си брой изданието отбелязва, че във вторник в София за преговори за енергийните проекти ще пристигне първият руски вицепремиер и председател на борда на директорите на „Газпром” Виктор Зубков. Владимир Путин изпрати Зубков в командировка след петъчен телефонен разговор с българския премиер Бойко Борисов, който в средата на юни си позволи да заговори за български отказ от два съвместни проекта с Русия – петролопровода „Бургас-Александруполис” и АЕЦ „Белене”.

Газопроводът „Южен поток”, за който България е ключов транзитен партньор, също буксува въпреки че Борисов публично заявява, че „не вижда никакъв проблем с този проект”.

Както се посочва в съобщението на руското правителство, Зубков ще посети София „за провеждането на допълнителни преговори” за „Южен поток” и строителството на атомната централа.

Енергийните отношения между Москва и София са в криза от вече една година, след идването на власт на новото правителство на Борисов, което е открито ориентирано по посока на Вашингтон и Брюксел.

Преди година Борисов поиска от руския премиер Владимир Путин два месеца за експертиза на всичките три проекта, стартирани при предишното правителство на социалистите, но до момента и трите са във висящо състояние.

За петролопровода България чака от руската „Транснефт” резултатите от международна екологична експертиза (този проект е особено неприятен на новото правителство). За АЕЦ „Белене” Борисов иска да снижи разходите до 1-2 млрд. евро. За „Южен поток” се спори по повод използването на действащата газопреносна система в проекта и се бави създаването на съвместно предприятие за проектирането на тръбопровода.

Но утрешните преговори ще протекат и в атмосферата на задълбочаваща се социалнополитическа криза в България, свързана с рязкото повишаване на цената на природния газ в страната (с почти 25 %, до 350 долара за хиляда кубически метра).

Действащото правителство обвини своите предшественици, бившия премиер Сергей Станишев и бившия министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров в подписването на неизгодни договори с „Газпром”. След това кабинетът предаде договорите за доставките на руския газ в главната прокуратура за проверка на действията на длъжностните лица.

Така настоящата българска власт отговори на опозицията, която рязко активизира критиките към Борисов и съратниците му за недалновидната енергийна политика и влошаването на икономическото състояние на страната.

Миналата седмица Сергей Станишев обвини управляващата партия в антируска дейност, което, според него, вреди на националните интереси на страната, лишавайки я от многомилиардни инвестиции и приходи от транзит на петрол и газ.