| Рискът от конфронтация с Русия |
|
|
|
Douglas E. Schoen*, Forbes Действията на Русия през последните няколко дни очертават важно, но до този момент оставащо без отговор предизвикателство към американската външна политика. Русия прилага поредица от инициативи, които неизбежно ще я доведат до конфронтация със САЩ. На първо място, тази седмица Русия за пръв път реши да се присъедини към действията на ОПЕК за съкращаване на добивите на нефт. Този ход неминуемо ще повиши напрежението със Запада. В миналото Русия се съпротивяваше, но днес – в качеството си на най-голям в света производител и втори износител на нефт - дава да се разбере, че се замисля даже за членство в ОПЕК. Русия, която по този начин рискува да загуби толкова важното членство в “голямата осморка”, може да реши да намали добива на нефт до 300 000 барела от обема от 9,75 млн. барела, които добива всеки ден. Освен това, последните преговори между Москва и Вашингтон за контрола на оръжията и противоракетната отбрана не дадоха осезаеми резултати. Въпреки че двете страни изразиха общ оптимизъм за бъдещето на преговорите, руските лидери считат, че “сериозните разногласия”, за които говореха, едва ли ще бъдат отстранени в близко време. Междувременно Русия обяви, че бойните й кораби ще посетят Куба за първи път от края на съветската епоха. От миналия месец те са в Карибско море, а присъствието им в това полукълбо се оценява от много хора като отговор на доставките на хуманитарна помощ за Грузия от военни кораби на САЩ това лято, след края на войната й с Русия. В събота Северна Корея заяви, че може да забави процеса на извеждане от строя на главния си ядрен обект. Това се случи след като САЩ прекратиха енергийната помощ за страната тъй като преговорите не успяха да докажат, че страната наистина деактивира обекта. От Държавния департамент на САЩ съобщиха, че петте страни, участващи в преговорите със Северна Корея (Япония, Русия, Китай, САЩ и Южна Корея), са се договорили за прекратяване на енергийните доставки докато не бъде постигнат напредък по “протокола за проверки” с Пхенян. А Русия заяви, че ще продължи да изпраща нефт в Северна Корея. След това Русия категорично опроверга съобщението за договореност със САЩ за отсрочка или временно прекратяване на доставките на нефт в случай, че Северна Корея откаже сътрудничество в процеса на демонтаж. Тези действия представляват пореден опит на Москва да постави на карта американските интереси в целия свят. Веднага след президентските избори в САЩ, в отговор на американските планове за инсталиране на системата за противоракетна отбрана в Полша и в Чехия, Русия обяви намеренията си да разгърне в Калининградска област нападателни ракети, насочени към Западна Европа. Или както заяви президентът Дмитрий Медведев, руснаците считат, че американската система за ПРО ще бъде насочена изключително срещу тях, и че тя е само част от агресивните стремежи за хегемония на САЩ. Всъщност лидерите на западните държави дадоха да се разбере, че тази система е предназначена не за защита на САЩ и на Европа от Русия. Целта й да защити САЩ и НАТО от евентуално използване на ядрено оръжие от Иран. Русия отдавна защитава действията на Иран за разширяване на използването на ядрената енергия за “мирни” цели. Активно се развиват и търговските отношения между двете страни. В допълнение към това тя има връзки и с държавите-аутсайдери и терористични организации, които се осъществяват чрез един от най-близките й съюзници – Венецуела. По този начин руснаците най-малкото затварят очи пред възможните действия на терористите. Нивото на сътрудничество между Венецуела и Иран е дотолкова високо – обхващайки доставки на оръжие, селскостопански проекти и директна помощ на Хамаз и Хизбула – че би било съществена грешка руснаците да не бъдат държани поне частично отговорни за действията на тези групировки, които дестабилизират и без това нестабилния свят. САЩ трябва да заемат твърда позиция в отношенията с Русия. Те обаче са длъжни също така да демонстрират ясно, че в случай на отговорно поведение руснаците може да получат повече ползи от американско-руското сътрудничество. Разбира се, в случай на максимална откритост в тези отношения може да възникне възможност за допълнителни договорености в сферата на контрола на въоръженията и за отказ от плана за изграждане на система за противоракетна отбрана в Чехия и в Полша. Съществува обаче и възможност за съществено и открито сътрудничество между двете страни. Русия отчаяно се нуждае от допълнителни чуждестранни инвестиции в енергийния си сектор. САЩ са длъжни да покажат, че в случай на споразумение за по-тясно сътрудничество по въпросите на безопасността и на борбата с тероризма, а така също и при отказ на Русия от тесните й връзки със Северна Корея, Иран и Венецуела, ще съдействат за осигуряването на тези инвестиции. Затова САЩ трябва да докажат, че техните икономически стимули в отношенията с борещата се с проблемите си Русия ще й дадат повече отколкото продажбата на оръжие и сътрудничеството в ядрената сфера със страните, които подкрепят тероризма. Руската заплаха е ясна, очевидна и близка. Руснаците могат да помогнат за прекратяване на разпространението на ядреното оръжие и за борбата с международния тероризъм. Но ако новата администрация не разработи политика, насочена към сътрудничество, ще се сбъднат най-мрачните страхове на Джо Байдън, който твърди, че Барак Обама ще бъде подложен на изпитанията на световната криза. И това ще стане по-бързо отколкото предполагаме. *Дъглас Шон е изследовател на общественото мнение и писател. Повече от 30 години той работи като консултант в избирателните кампании. Последната му книга е “Провъзгласяването на независимостта: началото на края на двупартийната система” (Declaring Independence: The Beginning of the End of the Two-Party System). |
| < Предишна | Следваща > |
|---|
















