Agence France-Presse

Две години след категоричната победа във войната с Грузия, Москва може да се похвали, че доказа, че остава сила, с която всички трябва да се съобразяват, но измеримите печалби са далеч по-неясни.

Според експерти през август 2008 г. Москва е доказала, че има граници на търпението й по отношение на бившите съветски територии.

Но през следващите две години Русия не получи очевидни облаги от войната и последвалото признаване на отцепническите територии Южна Осетия и Абхазия за независими държави.

След като Грузия предприе военна офанзива, за да си върне подкрепяната от Москва Южна Осетия през нощта на 7 срещу 8 август 2008 г., руските войски нахлуха в страната, окупирайки голяма част от територията на бившата съветска република.

Войната избухна след като прозападно ориентираният президент на Грузия Михаил Саакашвили разгневи Кремъл с изявления, че Тбилиси ще се присъедини към НАТО и ще получи военна подкрепа от САЩ.

Конфликтът шокира света и маркира и първата намеса на руската армия в съседна страна след разпадането на Съветския съюз.

Приемайки френския президент Никола Саркози, който призова за примирие, Москва се намери на гребена на вълната.

С рекордните цени на петрола и идващите от „черното злато” милиони в страната, Русия заемаше своето място сред другите изгряващи световни сили – Бразилия, Индия и Китай. Същевременно тандемът на Дмитрий Медведев на президентския пост и менторът му Владимир Путин като премиер гарантираше политическа стабилност.

„Всички по света разбраха, че отсега нататък Русия ще действа въз основа на интересите си, независимо под какъв натиск бъде поставена”, коментира Алексей Малашенко, анализатор от московския център Карнеги.

Войната показа на света, че Русия вече е независима сила и ще прави каквото реши”, след като в годините след разпадането на СССР изглеждаше като залязваща сила, допълва анализаторът Станислав Белковски.

След пет дни на боеве, при които руските войски се разправиха с малката грузинска армия, Москва пожали столицата Тбилиси и, разчитайки на бързото рухване на Саакашвили, се оттегли на територията на Абхазия и Южна Осетия.

Но много неща се промениха след 2008 г., като световната финансова криза сложи край на мечтите на Москва за световна сила след като „цените на суровината, даваща стабилност на руския режим паднаха значително”, коментира Белковски.

В САЩ застаряващата администрация на Джордж Буш, архивраг на руските амбиции и близък съюзник на Саакашвили, беше заменена от Барак Обама, който настоя да се търси „рестартиране” на връзките с Москва.

Не възникна „нов световен ред”, въпреки че такъв беше прогнозиран от някои проруски настроени коментатори.

В крайна сметка, коментира Малашенко, няма неоспорими печалби за Русия от войната.

Освен Венецуела, Никарагуа и тихоокеанския остров Науру, Русия не успя да убеди други страни да признаят Южна Осетия и Абхазия за независими страни.

Освен това, подкрепяйки независимостта им, Москва се е лишила от „любимия си лост за оказване на натиск върху Грузия, като сега Кремъл е в позиция да понася обвинения, че подкрепя сепаратизма.

Това решение отне на Русия и доводите срещу независимостта на Косово и може един ден да бъде използвано от региони, търсещи отделяне от Москва, включително в размирния Северен Кавказ.

И накрая, надеждите на Русия войната да доведе до смяна на режима в Грузия бяха попарени, като Саакашвили още е на власт и по всичко личи, че ще остане на поста си до изтичането на втория му мандат през 2013 г.