Независимая газета

На 20 ноември в Лисабон се състоя първата среща Русия-НАТО след войната в Грузия през август 2008 година. Двете страни побързаха да нарекат срещата историческа. Преди всичко, защото Москва и Брюксел се договориха да разгледат възможността за сътрудничество в сферата на създаването на регионална ПРО на континента.

До юни 2011 година Съветът Русия-НАТО трябва да представи на министрите на отбраната на Русия и на страните от Алианса „обширен съвместен анализ на бъдещите рамкови условия на сътрудничеството в сферата на противоракетната отбрана”. Успехът или провалът на сътрудничеството по този толкова чувствителен въпрос ще покаже нивото на доверие между партньорите. Изказванията за това, че Москва и Северноатлантическият алианс не са заплаха един за друг, не бяха малко. Настана време това да се докаже на практика.

Засега въпросите са повече от отговорите. Например, страните по различен начин наричат бъдещата система – Русия е готова да участва в „евроПРО”, а НАТО я нарича „регионална ПРО на НАТО”. Какво остава за разногласията при оценката на заплахите, от които бъдещият щит трябва да защитава. Ако НАТО показва с пръст Иран и Северна Корея, то Москва изглежда е най-обезпокоена от пакистанските ракети. Диалогът започна и това също е резултат.

Лисабонската среща вече позволи Москва и Брюксел да разширят сътрудничеството за Афганистан. Разбира се, решението за създаването на фонд за техническа подкрепа на хеликоптерите руско производство може да бъде разглеждано в контекста на включването на Русия в конфликта. Освен това, Русия предоставя на съюзниците правото на транзит на товари през своя територия и до скоро волно или неволно активно снабдяваше с авиационен керосин базата „Манас” в Киргизстан. Но Москва не може да стои със скръстени ръце и ако има възможност за сътрудничество с НАТО за стабилизирането на Афганистан, то тя трябва да бъде използвана.

Форумът Русия-НАТО се проведе един ден след срещата на върха на лидерите на страните от Алианса, на която беше одобрена новата стратегическа концепция на НАТО. Документът е доказателство за опита на Алианса да си намери, поне официално, ново предназначение, при това не само на своя територия, но и извън нейните граници. Алиансът планира да обръща повече внимание на борбата с киберзаплахите, защитата на международните търговски пътища и енергийните маршрути, решаването на проблеми, свързани с блокирането на достъпа в космическото пространство... По тези теми диалогът на Москва с НАТО, както се представя, може да помогне за повишаването на нивото на доверие между партньорите един към друг. Във всеки случай, за Русия като най-големият доставчик на енергийни ресурси, е важно да се гарантират непрекъснатите и сигурни доставки на петрол и природен газ за потребителите.

Впрочем, засега руските дипломати много внимателно говорят за перспективите за сътрудничество с Алианса в нови области. Основната задача в близко бъдеще е да бъдат реализирани вече съществуващите планове за взаимодействия, за да може срещата Русия-НАТО в Лисабон да не се превърне в среща на неоправданите надежди.