The Economist

Четете дребния шрифт. Това би бил добър съвет за врагове и съюзници, когато Америка обяви през септември миналата година, че изоставя плановете си за противоракетната отбрана в Полша и Чехия за сметка на нова система, първоначално с морско базиране.

Някои видяха в този план предателство. Русия бе успокоена в рамките на „рестартирането” на отношенията на президента Барака Обама с Кремъл, а бившите комунистически страни бяха наказани за подкрепата на администрацията на Буш. Пет месеца по-късно, този прочит на събитията изглежда погрешен.

Новата система, заявиха тогава представители на администрацията на Обама, ще бъде по-гъвкава и ще има наземни компоненти от 2015 г. Полша евентуално ще бъде домакин на една база. Преди един месец Румъния – след най-кратките преговори – обяви, че ще бъде обект за разполагане на ракети. Американски официални лица се опитват да намерят утешителна награда за подгласника България, която заявява, че също би искала база.

Това раздразни Русия. Нейният външен министър Сергей Лавров заяви, че Кремъл се е оплакал на Америка за румънската „изненада”, която бе последвана от българска. Всъщност, самата Америка изглежда бе хваната неподготвена за ентусиазма на съюзниците си. Тя очакваше продължителни преговори като тези, които води с Полша. Това щеше да предостави шанс за успокояване на руските чувства в момент, в който Вашингтон търси помощ за налагане на санкции на Иран.

Като ехо на предишните руски заплахи (сега отменени) за разполагане на ядрени ракети в Калининградска област, подкрепян от Русия сепаратистки регион в Молдова предложи да приеме ракети с малък обсег „Искандер” в отговор на планираната база в Румъния. Това може би бе насочено повече срещу новото прозападно и прорумънско правителство в Молдова, отколкото в помощ на Русия, която отказа предложението.

Ако американската технология се развива, както се очаква, до 2018 г. нов щит ще покрива почти всички европейски страни-членки на НАТО срещу иранска атака – само малка част от Турция ще остане „открита”. Това е голяма промяна от предишната схема, която имаше за цел основно да предпазва Америка от междуконтинентална заплаха, изоставяйки големи части от Европа незащитени. Новата система представлява дори по-малка заплаха за руския ядрен арсенал. Прихващачите СМ-3 сега са планирани с малък обсег и по-бавна скорост на полета от тези, които предложи администрацията на Буш. Още повече, голяма част от системата – радари и базираните в Румъния ракети-прихващачи – ще бъдат разположени още по на юг и няма да могат да попречат на руски ракети, изстреляни срещу Америка над Арктика.

Основната база за оплакванията на Кремъл е политическа. Въпреки че Русия неохотно приема, че бивши комунистически страни могат да се присъединят към НАТО, тя вижда в създаването на американски бази там нарушение на обещанието, което бе направено, когато Съветският съюз даде съгласие за обединението на Германия. (Американски представители заявяват, че подобно обещание не е давано.)

Въпреки всичко, Америка сключва споразумения в сферата на сигурността. Тя разполага ракети в Полша. Още по-значимо е, че Вашингтон тласка НАТО към съгласие за създаване на планове за спешни ситуации за защита на балтийските страни, където ще се проведат учения по-късно тази година. Ръмженето на Русия може и да е дало резултат, но вероятно не този, който Москва е искала.

The next salvo