РИА Новости

Американският президент Барак Обама имаше нужда от едва 15 минути, за да „обърне страницата” на иракската епопея, слагайки край на войната в Ирак, продължила 7 години и пет месеца. Обама обяви пълен иракски суверенитет и връщането на повечето американски войници у дома. По време на второто си телевизионно обръщение към нацията от началото на президентския му мандат, Обама обяви края на операция „Иракска свобода”, което, разбира се, съвсем не е същото като обявяването на победа.

Обама заяви още, че е изпълнил основното си предизборно обещание – да върне американската войска у дома. Действително от Ирак вече са се изнесли 90 хил. американски войници и офицери. Останалите 50 хил. души в 94 бази бяха преквалифицирани от бойни подразделения в съветници, които да обучават иракските военни, полицаи, специални служби, агенти и други. С оглед на предполагаемата численост на иракската армия и сили за сигурност (около 150 хил. към момента и 300 хил. след пет години, се получава по един американски съветник на всеки трима иракски войници до края на 2011 г. До края на 2011 г. от Ирак трябва да се изнесе и последният американски войник.

Това, че войниците трябваше да се върнат у дома беше ясно – иракската война е най-непопулярната в САЩ след виетнамската. Но по брой на жертвите двата конфликта са несъпоставими – в Ирак са загинали 4,5 хил. американци, а във Виетнам – 50 хил. американски военни.

„Да се върне у дома” в най-голяма степен е нужно за самия Обама. И президентът прави точно това. Нямаше друг изход. Републиканците съсипаха лятото на Обама и му обещават твърде неприятна есен. В навечерието на предстоящите избори за Конгреса, на които ще бъде избран съставът на долната камара на представителите и една трета от Сената, рейтингът на президента падна под 50 %.

Америка е недоволна от икономическата политика на президента, орязването на социалните помощи, както и двете войни в Ирак и Афганистан. Американците вече си задават въпроса (благодарение на умението на републиканците и десните сили във воденето на предизборни кампании, вещаещите само проблеми въпроси), дали Обама изобщо е американец и християнин. На президента предстои двойно по-трудно изпитание – той още не е преодолял тежкото наследство от Джордж Буш (кризите в икономиката, финансите, Ирак и Афганистан), но това не трогва никого. Американците са необуздани и нетърпеливи хора на всяко ниво на живота, а когато въпросът засяга благосъстоянието и благополучието им, стават двойно по-нетърпеливи и необуздани. Така че позицията на Обама не е за завиждане. Възможно е след вота Демократическата партия да загуби много места или дори да остане в малцинство.

В момента американците се вълнуват повече от икономическите си трудности и възможността страната отново да тръгне надолу. Нещо в икономическата стратегия не е съвсем наред – безработицата остава на ниво от 10 %, а потребителското търсене не успява да затопли промишления организъм на страната.

Потребителското търсене расте, което е добре, но този ръст не е достатъчен, което е лошо. Надеждите бяха потребителите да пазаруват, това да стимулира търсенето, оживявайки промишлеността, от което всички показатели да тръгнат нагоре, а хората да са благодарни на Обама за изпълненото обещание.

Получава се така, че от всичко обещано, Обама може да предложи само „иракския вариант”. При това в съвсем незавършен вид. Той обеща да изведе американските войски от Ирак до 1 септември и формално удържа на думата си. Но в страната няма никаква действителна стабилизация и иракското „временно правителство” съвсем очевидно е в униние заради преждевременното прекратяване на американската мисия. До момента в страната все още няма сформирано правителство, шест месеца след приключването на парламентарните избори, като почти всички експерти предричат ръст на вътрешните сблъсъци и кръвопролитията.