The Economist

Да загубиш един кандидат за кабинета може да се възприеме като злощастна случайност. Да загубиш двама вече прилича на небрежност. 

Когато започна предаването на властта, Барак Обама бе хвален и заради гладкостта на прехода благодарение на действията му, и заради назначенията на влиятелни личности на непрестижни постове. Това вече не е така. На 3 февруари Том Дашъл стана вторият бъдещ член на кабинета, който се оттегля заради минали прегрешения. Същия ден се отказа и Нанси Килъфър, която беше определена за "бюджетен цар", натоварена със задачата да прочисти от разхищения правителствените програми. Трети скандал около неплатени данъци обаче не попречи на Тимъти Гайтнър да бъде утвърден за министър на финансите.

Roger Cohen, The New York Times

В първото си телевизионно интервю от Белия дом за базирания в столицата на Обединените арабски емирства, Дубай, информационен канал Ал Арабия президентът Обама зарови томахавката: Войната с тероризма свърши.

Да, глобалната битка под мотото "Който не е с нас, е против нас", така наречената "дълга война", в която свободолюбивият Запад се изправи срещу неразличимите сили на злото, обхващащи всичко от Ал Каида до елементи на палестинското национално движение под етикета "ислямофашизъм", приключи.

От значение е това, което остана несвършено: разгромяването на терористичните организации. Това не е война, а стратегическо предизвикателство.

Thomas L. Friedman, The New York Times

Нека се преклоним като страна поне за ден, поне за час. Почти 233 години след основаването на държавата ни, 144 години след края на гражданската война и 46 години след като Мартин Лутър Кинг произнесе знаменитата си реч "Имам една мечта", тази невероятна смесица от имигранти, наречена САЩ, най-сетне избра чернокож - Барак Хюсеин Обама - за президент.

Докато се прибирах след церемонията по встъпването в длъжност, видях един уличен търговец афроамериканец, облечен в собственоръчно щампована тениска с надпис, който доста добре отразяваше момента. Пишеше "Мисията приключена".

Но не трябва да допуснем това да бъде последният стереотип, който ще разчупим, нито последната голяма мисия, която ще приключим.

The Guardian

Най-после настъпи денят, часът, дори секундата, която милиони американци и не само американци очакваха с нетърпение от ноември, а в много случаи и много по-отдавна. Огромното множество във Вашингтон беше изключително доказателство за това какво невероятно въздействие върху обществото имаше този момент. Но публиката и очакванията излязоха много извън пределите на парка пред Капитолия, отвъд Вашингтон и отвъд Америка. Никой новоизбран президент не е пленявал въображението на народите по света както този. Думите, които демонстрантите в Чикаго скандираха преди много време, изглеждаха по-верни отвсякога. Във вторник по обед сякаш наистина целият свят ни гледаше.

През последния половин век, благодарение на електронните медии, които преди това не съществуваха, светът на няколко пъти спираше, за да наблюдава няколко събития от глобално значение. Погребението на Джон Кенеди, първото кацане на Луната, падането на Берлинската стена, демонстрациите на площад Тянанмън и походът към свободата на Нелсън Мандела - все крайъгълни камъни на тази безпрецедентна ера.