Deutsche Welle

Въпросът за американската външна политика почти не беше споменаван по време на предизборната кампания за изборите за Конгрес, които ще се проведат в средата на президентския мандат на Барак Обама. Но резултатите от изборите, може да имат влияние върху отношенията на Вашингтон с останалата част от света.

Когато американците отидат да гласуват за членове на Камарата на представителите и за 37 нови сенатори, може би няма да има нищо друго, което по-добре да опише тяхното настроение от старата фраза от президентската кампания на Бил Клинтън през 1992 година: „Икономиката, глупчо!”.

С ниво на безработицата близо 10%, рухнал пазар на недвижимите имоти и забавената икономика определено има достатъчно причини за избирателите да се безпокоят за личното си благосъстояние.

Определено има и достатъчно външнополитически процеси, които също ще заслужат вниманието на електората – войната в Афганистан, която продължава вече девет години и не се развива добре, напрегнатата ситуация в Близкия изток с преговорите между израелците и палестинците, организирани с помощта на САЩ, които винаги са на ръба да се провалят, предполагаемите усилия на Иран да се сдобие с ядрено оръжие все още остават нерешен проблем и Северна Корея, която е в средата на предаване на лидерството.

Но всичко това всъщност няма значение, смята Томас Ман от института „Брукингс” във Вашингтон. „По-голямата част от хората толкова са отчаяни и песимистично настроени за икономиката, че това е въпросът, който доминира по време на кампаниите”, посочва Ман.

Международните въпроси остават в сянка

Единственият начин външната политика да получи някакво отражение в предизборната кампания е, когато е свързана с някакъв вътрешен проблем, добавя Ман. Например Китай, играе роля в някои кампании, когато се обсъждат търговските въпроси или дисбалансът на валутите. Мексико се обсъжда когато се дебатират нелегалната имиграция и нейните ефекти върху икономиката. Следователно вътрешните въпроси, особено икономиката, доминират почти напълно изборите в средата на президентския мандат.

Докато външната политика няма влияние върху изборите, резултатите от гласуването може да имат отражение върху външната политика на САЩ. Ако, както прогнозират повечето социологически проучвания, републиканците си върнат отново Камарата на представителите и имат малък шанс да вземат и Сената, това ще има последиците за външната политика на Вашингтон.

„Има много кандидати на републиканците, които са кандидати на „Чаеното парти”. Това са хора с много твърди десни позиции”, посочва Дъглас Фойл, професор от университета Уестлейн, който изследва влиянието на вътрешните въпроси върху международните отношения.

„Те не са казали много за външната политика, затова може само да се гадае какво ще направят като спечелят”, отбелязва професорът.

Това, което кандидатите на „Чаено парти” казват ясно е, че искат да балансират бюджета.

„Ако искат да балансират бюджета, те ще трябва да се фокусират върху съкращаването на разходите за отбрана, тъй като това са около половината от всички федерални разходи. А връщането назад във външната политика от гледна точка на отбраната не е нещо, което републиканците традиционно биха направили”, казва Фойл.

Бъдещето на Републиканската партия

Неговият колега Ман също вижда възможност „значителен брой републиканци от „Чаеното парти” да влязат в Сената с доста крайни възгледи за ограничената роля на правителството и с много враждебно отношение към глобализацията и международните организации”. Той добавя: „Ако тази група получи по-голям контрол в Републиканската партия, то ние ще имаме лявоцентристка партия и една крайно дясна партия в страната. Това не е много окуражително”.

Мнозинството на Републиканската партия в едната или в двете камари на Конгреса без съмнение ще се отрази на американската външна политика.

Докато президентът отделя много повече време на своята външна политика, отколкото на вътрешния фронт и също така е главнокомандващ на армията, той не може напълно да пренебрегне Конгреса. Първо, Конгресът одобрява бюджета и по този начин също може да влияе на политиката.

„Нека погледнем Афганистан. Военнослужещите и войната, трябва да бъдат финансирани. И тук членовете на Конгреса имат голяма възможност да оказване на влияние. Те могат да дадат повече или по-малко”, каза Юрген Хробог, бивш посланик на Германия във Вашингтон.

Договорите са изправени пред сериозни препятствия

Нещо повече, Конгресът е нужен за ратификацията на международни договори. Дори и със значително мнозинство в двете камари по време на първата половина на своя мандат, президентът Барак Обама не можа да прокара през Конгреса договора за климатичните промени. С мнозинство на републиканците в едната или в двете камари на Конгреса, прогнозират експерти, документът за климатичните промени, който трябва да бъде ратифициран с две трети от гласовете, няма никакъв шанс.

Съдбата на новия договор СТАРТ също е несигурна. Сенатът трябва да гласува документа в средата на ноември. Все още обаче не е ясно какви ще са резултатите. Ако не успее, то едва ли ще има по-добра съдба и в новия Сенат.

„Не смятам, че големи договори като този ще бъдат ратифицирани, поне не лесно. Надявам се, че президентът Обама и демократите ще запазят поне мнозинството си в Сената”, посочва Хробог.

Най-вероятното насочване на дясно на изборите може да направи външната политика на САЩ по-малко предвидима и по-усложнена, твърдят експерти. Все пак те добавят, че европейците не трябва да се тормозят много за резултатите от гласуването.

„Смятам, че най-важното нещо за тези, които гледат отвън на изборите, е да разберат, че в основата си те не са за идеологията. Те са за това как американците са уплашени, сърдити и песимистични за икономиката и инстинктивно гласуват срещу тези, които са на власт”, посочва Ман.