Майкъл Б. Орен, The New York Times

Израел и Америка се радват на дълбоко и многостранно приятелство, но дори най-близките съюзници понякога имат разногласия. Подобно разногласие започна миналата седмица по време на визитата на американския вицепрезидент Джо Байдън в Израел, когато официално лице на средно ниво от вътрешното министерство на Израел обяви временна планирана фаза на застрояване на част от Източен Ерусалим. Докато това разногласие бе злополучно, то съвсем не е исторически ниска точка в отношенията между САЩ и Израел, нито пък съм казвал подобно нещо, противно на някои медийни съобщения.

Премиерът Бенямин Нетаняху нямаше желание по време на визитата на вицепрезидента да подчертава отдавнашни различия между САЩ и Израел за застрояване на другата страна на някога разделения Ерусалим. Той на няколко пъти се извини за момента на съобщението и обеща да не позволява да се случват подобни неща повече. В отговор администрацията на Обама поиска от Израел да потвърди ангажимента си към мирния процес и към двустранните отношения със САЩ. Израел е посветен и на двете.

Но ние няма да позволим мирните усилия или американско-израелският алианс да изложат на риск политиката на Израел спрямо Ерусалим. Тази политика не принадлежи само на Нетаняху, но и на предишните премиери Ехуд Барак, Ицхак Рабин, Шимон Перес и Голда Меир – всъщност всяко израелско правителство се връща към обединението на града през 1967 г. Последователно, Израел смята, че Ерусалим трябва да остане неразделена столица и че евреите и арабите имат право да строят навсякъде в града.

Тази политика със сигурност засяга квартали като Рамат Шломо, който, въпреки че се намира на земя, включена към Израел през 1967 г., е дом на близо половината от еврейското население на града. Изолирани от арабски квартали и на няколко мили от центъра на Ерусалим, тези еврейски квартали със сигурност ще останат част от Израел след всяко мирно споразумение с палестинците. Израелците в целия политически спектър се противопоставят на ограниченията за строителство.

Въпреки че е оспорвана, израелската политика за Ерусалим не изключи възможността за сключване на мирни споразумения с Египет и Йордания. Също така позволи преговорите с палестинците повече от 15 години след споразуменията от Осло през 1993 г. Последователно, израелците са демонстрирали забележителна гъвкавост, както и щедрост към всеки арабски лидер, искрено предлагащ мир.

Всъщност, докато запазва трайната израелска позиция за Ерусалим, правителството на Нетаняху едностранно замрази нови проекти за строителство на Западния бряг и премахна десетки контролни пунктове по пътищата, за да позволи на палестинците да се придвижват и търгуват. Израелското правителство признава, че палестинците имат собствена позиция спрямо Ерусалим, която те ще изразят на масата за преговори.

Израел оценява ангажимента на президента Обама за обширно мирно споразумение, което гарантира израелската сигурност и еврейската идентичност и осигурява създаването на палестинска държава. За да се увери, че подобна държава е с мирни намерения, премиерът Нетаняху заяви, че тя трябва да бъде демитализирана и че палестинците трябва да признаят Израел като държава на еврейския народ, също както от Израел се изисква да признае палестинската държава.

Въпреки че може да има разногласия с Белия дом на определени етапи от мирния процес, никога не трябва да позволяваме подобни разногласия да възпрепятстват целта, която споделяме, или да предизвикват съмнения за неразрушимите връзки между нас.

По време на визитата си вицепрезидентът Джо Байдън обяви, че подкрепата за Израел е „фундаментален национален интерес за САЩ” и че Америка „няма по-добър приятел в общността от държави от Израел”. Народът на Израел, от своя страна, вижда засилването на отношенията си със САЩ като висша национална цел. Тъй като споделяме фундаментални ценности – демокрация, уважение на индивидуалните права и върховенството на закона – нашето приятелство може да издържи на определени разногласия и да остане стабилно.

*Майкъл Б. Орен, посланик на Израел в САЩ