Simon Tisdall, The Guardian

Неотдавнашни извънредни ситуации, засегнали мироопазващите мисии на ООН в източната част на Демократична република Конго и в Судан, задълбочиха опасенията, че Обединените нации може да се изправят пред нова катастрофа от типа на Сребреница или Руанда, освен ако страните членки не предприемат спешни действия за увеличаване на финансирането, военните контингенти и политическата подкрепа. Според дипломати налице е всеобщо съгласие, че операциите на ООН, които бързо се разшириха през последните години и вече включват 18 военни плюс многобройни мироподдържащи и политически мисии, са прекалено много и прекалено ограничени откъм ресурси. Засега обаче в Ню Йорк все още няма ясен план за решаване на проблема.

На извънредно заседание на Съвета за сигурност, свикано от Великобритания и Франция миналия месец, шефът на мироопазващите операции на ООН Ален Льо Роа заяви, че мисията в Конго е "на ръба на катастрофата", след като бе принудена да вземе страна в неотдавнашните сражения. Впоследствие числеността й бе увеличена, но много от подкрепленията още не са пристигнали. Льо Роа също предупреди, че малобройната хибридна операция на ООН и Африканския съюз в Дарфур "продължава да среща трудности при реалното разполагане на силите, докато страните в конфликта на място стават все по-войнствени".

Tarek el-Tablawy, Associated Press

Той предизвика смут сред африканските страни, но сега оглавява Африканския съюз и обещава да се заеме с кризата в Дарфур. Неотдавна призова арабските лидери да позволят на гражданите си да отидат в ивицата Газа, за да се бият срещу Израел, но впоследствие каза, че евреите по света заслужават да имат своя  родина, макар и в обща държава с палестинците, наречена "Изратина".

На пръв поглед несъвместимите становища на либийския лидер Муамар Кадафи сякаш са нещо обичайно за човек, който обича светлините на прожекторите, противоречивостта и ексцентричността. Например неговата охрана се състои само от жени – нещо, с което не може да се похвали никой друг ръководител на мюсюлманска страна.

Но докато богатата на петрол Либия отваря широко вратите си след десетилетно съществуване на неотговаряща на международните норми държава, анализатори смятат, че 66-годишният арабски и африкански лидер се опитва да подобри образа си пред Запада, използвайки признанието, което получава от събратята си африканци, за да компенсира пренебрежението на другите арабски лидери.

Dean Nelson, Javed Siddiq & Emal Khan, The Daily Telegraph

Споразумението, което предвижда шериатът да бъде въведен като правна система в областите Малаканд и Кохистан на Северозападната гранична провинция в Пакистан, ако талибанските бунтовници прекратят въоръжената си борба в долината Суат, беше посрещнато с безпокойство от лидерите на НАТО, САЩ и Великобритания.

НАТО се опасява, че сделката ще създаде ново убежище за екстремистите, заяви снощи говорител на алианса, а от офиса на британския върховен комисар в Исламабад заявиха, че досегашните мирни споразумения не са осигурили цялостно и дългосрочно решение на проблемите на Суат. "Трябва да бъдем уверени, че те ще сложат край на насилието, а няма да създадат предпоставки за неговото разрастване".

Специалният пратеник на американския президент Барак Обама за Афганистан и Пакистан Ричард Холбрук изрази дълбоко безпокойство от военната мощ на талибанските бунтовници в Суат в края на първото си посещение в региона, откакто заема този пост.

The Economist

Шарл де Гол обяви решението си да извади Франция от обединеното военно командване на НАТО преди 43 години в учтиво писмо до Линдън Джонсън с внимателно подбрани думи. Моята страна, писа тогавашният френски президент до своя американски колега, има нужда да възстанови правото си да упражнява своя суверенитет върху цялата си територия. Генерал Де Гол затвори щаба на НАТО в Париж и закри американските военни бази във Франция. Оттогава французите гледат на своя полуобвързан с алианса статут като на гарант за тяхната стратегическа самостоятелност и тотем на отказа им да приемат американското върховенство.

Планът на Никола Саркози да отмени решението на Де Гол и да реинтегрира Франция във военното командване на НАТО е и смел, и обезпокоителен. На 3 и 4 април френският президент и германският канцлер Ангела Меркел ще бъдат заедно домакини на среща на върха по случай 60-ата годишнина на алианса. Очаква се Саркози да използва случая, за да обяви официално завръщането на Франция във военните структури на НАТО. Необходимо е обаче той да подготви почвата у дома за едно решение, което е оспорвано както от опозицията, така и от мнозина в собствената му партия.