Denis MacShane, Le Monde

Какъв отговор дава Европа на президента Обама? Сега, когато новият президент на САЩ взима дръзки решения, какво предлага Европа? Последният пример за какофонията от противоречиви гласове е френският президент Никола Саркози. В телевизионно интервю, дадено набързо, след като милиони недоволни французи заляха улиците на Париж и на други градове и села във Франция, за да изразят несъгласието си с президентската политика, френският държавен глава си избра две мишени - Великобритания и Чехия.

В тирада срещу британския премиер Саркози атакува всички мерки, предприети от Гордън Браун, за да стимулира британската и европейската икономика. Аргументите, които изказа Саркози в подкрепа на тезата си, обаче се основават на неверни твърдения. Президентът освен това обърка времената и смеси краткосрочните мерки със средносрочните и дългосрочните. За разлика от реномирани икономисти, като Томас Пикети или групата Брюгел, съставена от влиятелни експерти, които приветстваха намаляването на ДДС, Саркози обяви тази мярка за излишна.

François Frison-Roche, Le Monde

Двадесет години след края на комунистическия режим и две години след влизането в ЕС България не е на висотата на очакванията, които предизвикваше сред партньорите си.

След неотдавнашното съкращаване на присъединителни фондове заради измами, сега страната предизвиква такова безпокойство, че някои държави от ЕС споменават за въвеждането на предпазна клауза по отношение на правосъдието, предвидена в член 38 от Договора за присъединяване. От много години съдебната система, опора на всяка демокрация, е минирана от вихреща се криминализация на държавата и от корупция. Последният пример, който е известен като „аферата Борилски“, е илюстрация за това.

Мартин Борилски, 24-годишен, студент четвърта година по право в Париж, бе убит през юли 2000 г. в Париж с 93 удара с нож. Въпреки събраните от френската полиция улики, предадени на българското правосъдие, заподозрените убийци – двама българи, които са успели да напуснат Франция, бяха оправдани от българския съд.

David Davis, The Guardian

НАТО е изложена на риск. Основната цел на Организацията на Северноатлантическия договор е да пази мира в Европа. Като пазителка  на този мир може да се приеме, че тя е  най-успешната международна организация в историята. Но с наближаването на 60-годишнината й през април нейната историческа ефективност сега е под заплаха. Министърът на отбраната на Великобритания Джон Хътън отбеляза, че би желал редом с НАТО да има и европейска армия. Това не е предложение за нови военни сили, а просто за нова организация. По своята същност тя ще има различни цели от тези на алианса, поради което само ще обезсили НАТО и щe подкопае нейните усилия.

Освен това тя ще отслаби способността на Великобритания да използва националната си армия. За всеки войник под командване на Европейския съюз ще има един войник по-малко, който да изпълнява британския си военен дълг.

Що се отнася до бойните възможности на НАТО, престижът й претърпя съкрушителен удар в конфликта в Афганистан.

Douglas Birch, Associated Press

Тази година е критична за руско-американските отношения. Бившите противници от Студената война се опитват да разрешат противоречия, простиращи се от плана на Вашингтон за ракети прехващачи в Европа до натиска на Русия за военни бази в две сепаратистки области на Грузия.

Ако въобще се стигне до напредък, това вероятно ще стане бавно въпреки идването на ново правителство в САЩ и мекия тон между Москва и Вашингтон през последните дни.

Пътят ще бъде труден, дори и там, където двете страни споделят сходни интереси - като например по въпроса за ограничаването на ядрените амбиции на Иран и за предвожданата от САЩ война в Афганистан, където и двете се страхуват от съвземане на ислямистките бойци на движението "Талибан".