The Economist

42 години след като взе властта с преврат като красив 27-годишен офицер, най-дълголетният диктатор в Африка най-сетне се изправи пред възмездие на 20 октомври в родния си град Сирт.

Смъртта на полковника слага край на едно зло управление. Той измъчваше собствения си народ и вършеше злосторничества навсякъде – в собствената си страна, в Африка и арабския свят, както и в небесата и градовете в Европа. Някои хора от собственото му племе и в Субсахарна Африка, радвали се на щедростта му, може да съжаляват за падането на режима. Но за огромното мнозинство в Либия и отвъд, краят му е повод за непомрачена радост.

Падането на Сирт, последвало това на другата последна крепост – Бани Уалид, означава, че буквално цяла Либия е в ръцете на силите, които се вдигнаха на оръжие срещу полковника през февруари. Въпреки това, страната не е изцяло обезопасена. В Абу Салим, предградие на Триполи, където подкрепата за полковника се смята за най-силна, наскоро имаше въоръжен бунт срещу новото управление, който бързо беше потушен. В пустините на юг от крайбрежието, населявани от повече от 90 % от либийците, може да има бази на съпротива. Може да отнеме време хората на Кадафи да бъдат напълно разбити и обкръжени. Местонахождението на най-важния син на Кадафи, Сейф ал Ислам, остава неизвестно.

Падането на полковника бележи само началото на очаквания политически, икономически и морален ренесанс. Трябва да бъде въздадено правосъдие, при това да се види как е въздадено. Трябва да бъде търсено и помирение. Това зависи от новите власти, водени от покровителствения председател на Преходния национален съвет, Мустафа Абдел Джалил, който трябва да балансира между двете тенденции.

Поведението на правителството в Триполи и на други места показва, че властите ще опитат да направят възможното, за да избегнат прекалено триумфалните настроения. Лидерите на Преходния съвет заявиха, че всички негови членове ще се оттеглят месец след пълното освобождаване на страната, като ново правителство, също преходно, ще бъде сформирано за организирането на избори в относително кратък срок. Според някои този срок е по-малко от година, според други става дума за може би две години.

Междувременно икономиката дава първи признаци за възстановяване, след като петролните помпи в страната заработиха отново. Производството вече надхвърля 350 000 барела дневно и се очаква да достигне около милион барела дневно до четири месеца. Шестмилионното население на Либия би трябвало, ако бъде установена по-ефикасна и добра система на управление, да стане едно от най-богатите в света.

Но политиката е друг въпрос. Вече има конкуренция между ислямистите и светски настроените хора, между племенните жители и гражданите от градовете, между Изтока и Запада, между Триполи и Бенгази, първоначалната столица на съпротивата в Източна Либия. Според някои западни наблюдатели ислямистите вече имат надмощие – и може да не останат прозападно настроени за дълго. Но до момента Абдел Джалил и неговият премиер – Махмуд Джибрил, изглеждат единодушни и искрени в настояванията си, че искат да помогнат за изграждането на плуралистична и демократична държава.

Падението на полковника е добра новина и за Дейвид Камерън, Никола Саркози и НАТО. Остро критикувани за това, че искат да постигнат дадена цел без да имат средствата за постигането й, както британският премиер, така и френският президент останаха на позицията си, дори когато част от съветниците им предричаха дълга безизходица и разделянето на страната на поддържащ Кадафи Запад и опозиционен Изток.

НАТО също беше критикувано, особено в САЩ, за понякога твърде предпазливия подход при атакуването на дадени цели и за липсата на огнева мощ без по-съществено американско участие, което да доведе до бърза развръзка. Всъщност огромната точност на хилядите полети на НАТО търпеливо подкопа режима и намали възможността му да продължи да се бие. Още повече, Алиансът постигна това с малко цивилни жертви.

По-важно за арабския свят като цяло, падането на режима ще да де импулс за хората, които искат да изградят демокрация и законово управление на други места. Тунис трябва да проведе избори за Велико народно събрание на 23 октомври. Египет, макар и преминаващ през доста перипетии, все още е на път да организира избори следващия месец, което да доведе до отстраняването на военните лидери и създаването на прилична демокрация. Така че с повече късмет демокрацията ще се установи в поредица от страни в Северна Африка. Падането на режима на Кадафи е ключова част от пъзел, който започва да се нарежда.

Останалият арабски свят все още има да измине дълъг път. Сирия остава нестабилна. Седмица след седмица, протестиращите продължават храбро да демонстрират срещу режима на президента Башар Асад, вероятно най-тежкият в региона, след диктатурата на Кадафи. Демократичните сили в Сирия също ще получат голям тласък напред.

Краят на полк. Кадафи може да е основно символичен момент. Той няма непременно да облекчи и улесни ситуацията в региона. Но въпреки всичко, падането на диктатора е повратен момент.