The Economist

Един материал във в-к „Файненшъл таймс” дава добър повод за размисъл с твърдението, че актуалните политико-икономически кризи в САЩ и Европа в основата си са две страни на една монета. „Във Вашингтон спорят за тавана на дълга – в Брюксел се взират в бездна от дълг. Но основният проблем е един и същ. Както САЩ, така и ЕС имат излезли от контрол публични финанси и политически системи, които функционират толкова зле, че не могат да решат проблема”, коментира авторът на статията. Съществуват възражения срещу обединяването на икономическите въпроси като генерализиран проблем на „неконтролируем и опасен бум на кредитирането”, визирайки кредитирането за жилища в САЩ и прекаленото теглене на кредити от правителствата на Гърция и Италия. Това изглежда изглажда твърде много разлики с прекалена лекота. Американският балон с имотите беше раздут от Обезпечените дългови облигации (ОДО), но икономическите проблеми в Европа не се дължат на балон, надут от тегленето на кредити. А проблемите на взаимосвързаната икономика от издаването на ОДО не са същите като тези на взаимосвързаността между 17 страни, приели еврото.

Въпреки това има част от материала, която си заслужава да бъде разгледана от различни ъгли:
„…от двете страни на Атлантика, икономическата криза поляризира политиката, което прави намирането на рационални решения за дълговия проблем много по-трудно. Популистките движения бележат ръст – групата „Чаено парти” в САЩ, холандската Партия на свободата, или партията „Истински финландци”.

Идеята че Европа и САЩ представляват двете страни на една и съща криза намери почва трудно, защото от много години елитите от двете страни на Атлантика наблягат на различията в моделите на САЩ и Европа… Американският политически дебат продължава да използва „другостта” на Европа като отправна точка. Обвинението, че Барак Обама внася „европейски тип социализъм” се използва за определянето на президента като неамериканец. Някой хора от левия спектър действително гледат на Европа като на място, което прави нещата различно, и по-добре по някои въпроси – като например осигуряването на здравеопазване за всички.

Въпреки това приликите в дилемите на двата региона са по-забележителни от разликите – нарастващ дълг, слаба икономика, все по-скъпа и трудна за реформиране политика за социално подпомагане, страх от бъдещето и политическа безизходица са сред общите точки.”

Отново могат да бъдат повдигнати въпроси за това дали европейската социална политика е твърде скъпа за европейските страни. За Гърция и Италия явно е така. Но за Германия (6 % безработица, 5 % ръст на БВП), Холандия (5 % ръст, 2,8 % ръст) и Швеция (7 % безработица, 5,5 % ръст), които имат съвсем контролируеми нива на дълг, нещата изглеждат по-стабилни. Това, което изглежда съвсем вярно в коментара, е оценката на общественото настроение, усещането за объркване, и неговата връзка с политическия радикализъм. Правилна изглежда и следващата стъпка в материала – комбинираната европейско-американска криза да бъде разгледана от китайска перспектива – „Сред китайските лидери и интелектуалци вече е стандартна практика да заявяват, че западняците от всякакъв тип трябва да спрат „да дават уроци на Кирай”, имайки предвид собствените им политически и икономически проблеми”.

Всъщност проблемът минава отвъд нарастващото нежелание на китайските власти дори да се преструват, че се вслушват в западняшките оплаквания за човешките права. По всяка вероятност Китай ще стане най-голямата световна икономика в рамките на следващите 15 години, по-голяма от САЩ и еврозоната. И, ако случайно някой не е забелязал, Китай е комунистическа страна. Всяка година Китай продължава да расте, което прави довода, че страните трябва да са демокрации, за да имат икономически ръст все по-съмнителен. Всъщност случващото се в САЩ и Европа в момента увеличава вероятността да се окаже, че при някои ситуации демократичното управление е неспособно на компетентно ръководене на икономиката. Може да се окаже, че демократична политическа конкуренция в медийното общество от интернет-епохата всъщност води страните към фискално самоунищожение. Във все по-голяма степен сме свидетели на поляризиран, порочно разединен, интелектуално банкрутирал, безотговорен популизъм, който отговаря на всяка негативна карикатура на многопартийната демокрация, която може да бъде измислена от идеологическото звено на китайската комунистическа партия. Със сигурност това се вижда от поведението на политиците от „Чаено парти” и Партията на свободата.

Миналата седмица, в друг материал във „Файненшъл таймс” се защитаваше тезата, че САЩ трябва да създадат повече автоматични фискални стабилизатори, което да издърпа въпроса за стимулирането на икономиката по време на рецесии от ръцете на Конгреса. Колкото по-малко икономически решения зависят от тази „развалена институция”, се твърди в материала, толкова по-добре. Аргументът звучи верен, но казва нещо много смущаващо за демократичното управление в настоящия етап на световната история. Ако наистина се намираме на етап, в който важните решения трябва да бъдат отнети от ръцете на избираните представители, трябва да бъдат взети мерки за решаване на проблемите, заради които институциите с избираеми представители не работят добре.

Проблемът за демокрацията е морален, а не икономически. Но ако демокрациите не могат да дадат отговорно управление, независимо дали по икономически, или по-общи политически въпроси, тогава управлението трябва да стане по-малко демократично. И по този проблем Европа и САЩ, местата, където демократичното управление е с най-дълбоки корени, трябва да застанат на една и съща страна.