Reuters

Страните от НАТО трябва да прекратят резкия спад в разходите за отбрана, въпреки икономическата криза, ако Алиансът възнамерява да се справи със заплахите за сигурността, пред които е изправен, заявиха експерти.

В препоръките за новата 10-годишна стратегия на НАТО, експерти, ръководени от бившия държавен секретар на САЩ Мадлин Олбрайт, заявиха, че само шест от 26-те европейски членки на Алианса спазват целта за разходи за отбрана от 2% от брутния си вътрешен продукт.

В предстоящото десетилетие НАТО не само трябва да изпълни основната си цел за отбрана на 28-те си членки, но и да разположи сили извън територията им и да защитава от неконвенционални заплахи като тероризъм и кибератаки, заявиха експертите.

„Ако НАТО иска да изпълни тези…мисии успешно, организацията трябва да прекрати намаляването на националните бюджети за отбрана, да приложи нови реформи и да постави приоритети за бъдещи възможности”, отбелязаха те.

Генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен ще използва тези препоръки на експертите за проект на нова Стратегическа концепция, който ще бъде представен за одобрение от лидерите на страните от НАТО на срещата им в Лисабон през ноември.

Представител на Алианса заяви, че шестте европейски страни, които изпълняват целта на НАТО, включват Гърция, въпреки тежката бюджетна криза, нейния съперник Турция и Великобритания, която, също като Гърция, се бори да съкрати големия си бюджетен дефицит.

Олбрайт призна за икономическите проблеми, но допълни: „Говорим също за необходимост от изпълняване на задълженията, които носи членството в НАТО с оглед на подкрепата за този Алианс и факта, че това е Алианс в който има споделена отговорност”.

Експертите отбелязаха, че разликата в разходите е по-забележима между САЩ и останалата част от НАТО и рискува да омаловажи сцеплението в Алианса, което е важно особено с оглед на мисиите като тази в Афганистан, където почти деветгодишният конфликт дава малък резултат.

„Обезпокояващо е, ако станем свидетели на задълбочаващи се разлики”, каза Расмусен, въпреки че правителствата са изправени пред „големи икономически предизвикателства”.

„Срещнах се с няколко лидери, които са били принудени да направят големи съкращения в бюджетите за отбрана”, каза той пред репортери.

„Но твърде големите съкращения за сметка на бъдещата сигурност може също да имат вредни икономически следствия…ситуацията със сигурността е също предпоставка за висок икономически ръст”.

Експертите заявиха също, че идното десетилетие Алиансът трябва да задълбочи сътрудничеството със страните-партньори, в частност стария враг от времето на Студената война Русия.

В същото време е необходимо да бъдат успокоени страните от НАТО от бившия Съветски блок, които все още са обезпокоени от намеренията на Москва, както и да бъдат подкрепени ангажиментите за сигурността с помощта на планиране на непредвидени ситуации, военни учения, подготовка на силите и логистика.

Експертите отбелязаха също, че защитата срещу заплаха от евентуална ракетна атака от Иран се е превърнала в основна мисия за НАТО и най-ефективното в този случай е включването на всички страни от Алианса и сътрудничество с Русия.