Robert Fisk, The Independent

Сирия се завърна. Президентът Башар Асад посети Бейрут заедно със саудитския крал Абдула, за да разговарят с ливанския президент, министри и членове на парламента по време на голям обяд.

Той продължи само няколко часа, но никой не се съмнява в неговото значение. Хаосът в Ливан още веднъж доведе до нуждата от Сирия. Не от сирийската армия, засега не, но дори бащата на Асад Хафез един път направи президентско посещение до ливанската граница. Сега за първи път от над 40 години халифът на Дамаск – сирийският държавен глава, влиза в свещения Бейрут.

На теория, двамата лидери дойдоха в Ливан, за да „изгладят отношенията” между „Хизбулла” и ливанското правителство. Кризата между тях е предизвикана преди всичко от „Хизбулла”, която е съюзник на Сирия и Иран. Но реалността е, че визитата означава завръщането на Сирия в Ливан. На летището в Бейрут Асад бе посрещнат от премиера Саад Харири, който се ръкува с президента на страната, за която някога се смяташе, че е организирала убийството на баща му Рафик Харири през 2005 година. Срещата на летището беше исторически момент, за който двамата ще си спомнят по различни причини. Сирия се завърна в Ливан и ливанците показаха своята задължителна благодарност.

Много ливанци се опасяват, че споразумението, което позволи на „Хизбулла” да се присъедини към кабинета вече е „мъртво” , а речта на лидера Хасан Насрала е било неговото „погребение”. Дали „Хизбулла” няма да се опита отново да завземе Западен Бейрут, както преди две години, като победи слабите милиции на Саад Харири? Или дали ще се концентрират върху своите врагове през границата с Израел? Това бяха двата въпроса, за чиито отговори Асад и Абдула пристигнаха в Ливан.

Усложняващ фактор, поне за Насрала, е, че Саад Харири наскоро посети Дамаск, за четвърти път след избирането си за премиер. И изведнъж изненадващо в Бейрут се появиха Асад и Абдула с послания за вечно приятелство.

От политическа гледна точка Харири няма голям избор. С Вашингтон, който се усмихва топло на Сирия, старата американска подкрепа за Ливан се превърна в изтърканото „ние подкрепяме суверенитета на Ливан”, което САЩ продължаваха да повтарят и докато сирийската армия оставаше на ливанска територия. А американската подкрепа за трибунала за убийството на Харири се превърна в безразличие.

Но Насрала не е единственият, който е потънал във фантазии. Израелците отново повтарят познатото. Ливан ще бъде смятан за отговорен за всяка атака срещу Израел, тъй като „Хизбулла” участва в ливанското правителство. Този път Израел заплаши, че в случай на нападение ще атакува селища, градове и инфраструктура.

През 2006 година Израел разруши цели селища и атакува инфраструктурата на Ливан. Но оттогава израелците пишат фалшива история за случилото се през 2006 година и дори сами са се убедили, че това е било „Втората ливанска война”, като са забравили инвазията през 1978 година, войните през 1993 и 1996 година, и сега се предрича възможността за „Трета ливанска война”. Нов конфликт би бил всъщност шеста ливанска война за Израел, като пет от тях са загубени. Това обаче не означава, че ливанците (или „Хизбулла” ) са спечелили, въпреки изтеглянето през 2000 година на израелските войски при управлението на Ехуд Барак, което е смятано за дългосрочна победа за „Хизбулла”.

Сега, явно и двете страни искат повторение.

Отново Барак беше този, който заяви, че ако „Хизбулла” изстреля ракета срещу Тел Авив, Израел ще има законното право да атакува всяка цел на ливанска територия.

Митът за предстоящата Трета ливанска война се подклажда от бившия американски посланик в Тел Авив Даниел Куртцер. Последната му „мъдрост” би била смешна, ако не беше приета сериозно във Вашингтон. Той препоръчва да се подобри обменът на информация между американската и израелската разузнавателни служби и САЩ „да проучват възможността да използват конфликта в Ливан за започването на дипломатическа инициатива в рамките на по-широк мирен процес”. Идеята за това, че перспективите за мир в Близкия изток ще се подобрят, ако още ливанци бъдат избити, е близо до налудничава.

Не, че „Хизбулла” има някаква причина да се смее. Групировката е използвана като играчка на Техеран, тъй като оръжието и идва от Иран. Но сега, след като президентът Башар Асад, през чиято страна оръжията достигат до Ливан, е в добри отношения с Харири и се появи в Бейрут, Сирия също ще участва в големите военни решения на „Хизбулла”.

Има и още един усложняващ фактор. Изглежда, че Израел има петрол край своите брегове, ливанците също. Така че сега Ливан обвинява израелците, че искат да заграбят и техния петрол. Това е доста обезпокоително. Толкова сложно е всичко, че двете страни може да отложат войната за следващата година, за да могат да разберат защо всъщност ще се бият.

Президентът Асад се усмихна широко на излизане от ливанския президентски дворец и заяви, че разговорите са били „отлични”. Америка, „Хизбулла”, Иран и Ливан трябва да разберат. Проблеми в Ливан? Ами, тогава просто се обадете в Дамаск. Сирия се завърна.

Syria and Saudi leaders in mission to avert war