Reuters

Единият пръв избяга в изгнаничество, вторият е изправен пред съда, а третият арабски лидер, който бе свален от арабския бунт, бе убит от бунтовниците, които някога наричаше плъхове.

Убийството на Муамар Кадафи изпраща сурово предупреждение към президентите на Сирия и Йемен, които все още се противопоставят на призивите за промяна, за това, че колкото повече отлагат, толкова по-висока е цената на провала.

Лидерът на Тунис Зин ал Абидин Бен Али и президентът на Египет Хосни Мубарак се оттеглиха от властта само след няколко седмици на масови протести срещу тях.

Но президентът на Сирия Башар Асад не показва никакви признаци на отстъпление седем месеца от началото на протестите и демонстрантите, които първо искаха политически реформи, сега открито скандират за неговата екзекуция.

Президентът на Йемен Али Абдула Салех, който не изпълни три пъти обещанията да предаде властта, вече оцеля след опит за убийство, който го принуди да замине да се лекува зад граница.

Убийството на Кадафи „изпраща послание на президентите и антуража около тях каква съдба ги очаква, дори ако в момента надделяват”, казва Ибрахим Сейф от близкоизточния център „Карнеги” в Бейрут.

От месеци Кадафи имаше възможност да потърси убежище в приятелски арабски страни, но избра да се изправи срещу бунтовническите сили, които подкрепени от самолетите на НАТО, постепенно обърнаха развоя на битката и в крайна сметка го победиха и убиха, посочва Сейф.

Засега нито Асад, нито Салех са изправени пред перспективата за чуждестранна военна намеса, но колкото повече продължи тяхното безизходно положение с протестиращите, толкова по-малка е възможността да постигнат някакво споразумение, за да се сложи край на вълненията.

„Някои хора сега коментират, че Зин ал Абидин и Мубарак са били мъдри да си тръгнат по този начин”, отбелязва Сейф.

„Дори ако лидерите на Йемен и Сирия са решени да останат на власт, техните най-близки поддръжници може да имат съмнения. Когато видят тоталния колапс, то те може да се замислят два пъти преди да направят нещо”, добавя той.

Какво следва?

Последователните успехи на либийските бунтовници, от завладяването на столицата Триполи през август до убийството на Кадафи през тази седмица, се следят еднакво внимателно както от протестиращите, така и от президентите.

„Диктаторите имат еднакви навици и отличителни черти – всеки път, когато падне един от тях, те си взимат бележка. Това ще има голямо политическо влияние върху президента Салех”, посочва йеменският политически анализатор Абдулхани ал Иряни.

Но йеменският лидер най-вероятно няма да бъде тласнат към драматична промяна на стратегията.

„Салех в момента преценява своя отговор. Ще бъде игра на комбиниране на военен натиск с призиви за преговори. Ако нещата се развият добре по този начин, той ще засили военния натиск, но ако се влошат, той ще бъде отворен за повече помирение”, казва Иряни.

Анализаторът Хафед ал Букари посочва, че смъртта на Кадафи ще уплаши Салех, но може да го накара да бъде „по-неподатлив на международния натиск” да отстъпи.

„Салех търси друг вариант – йеменски вариант без да бяга или да умира. Той смята, че може да остане на власт”, казва той.

В някои арабски страни, в които управниците са изправени пред призиви за реформа, а не за смяна на режима, кървавият край на 42-годишното управление на Кадафи, може да окуражи опитите за компромис.

„В Йордания, Мароко и Бахрейн все още има място за маневри. Смятам, че това, което се случи с Кадафи, ще ускори процеса на сближаване с техните граждани”, отбелязва Сейф.

Но в Сирия, както и в Йемен, новината за смъртта на Кадафи може да тласне двете страни към конфронтация, като лидерите може да направят всичко по силите си, за да избегнат съдбата на полковника.

„Протестиращите могат да получат кураж, но режимите може допълнително да засилят решимостта си да се противопоставят на всяка опозиция”, казва бившият холандски дипломат Николаос Ван Дам.

Посочвайки огромното военно предимство на силите на Асад над неговите опоненти, Ван Дам смята, че влиянието на смъртта на Кадафи ще бъде ограничено.

„Мотивацията може да е по-голяма, но това не означава успех”, казва той.

„Повечето хора на Запад мислеха само за свалянето от власт на Кадафи, но не и за това каква ще се случи после. Това е и основната гледна точка на сирийския режим – ще бъде ли по-добре, ако режимът падне?”, посочва холандският експерт.