The Economist

Турско-бразилското споразумение за Иран едва ли ще удовлетвори Запада

Двама лидери на две големи регионални сили, бразилският президент Луис Инасио Лула да Силва и турският премиер Реджеп Тайип Ердоган, поеха риска да посетят Иран и да преговарят относно оспорваната ядрена програма на страната. Мнозина заявиха, че те ще се провалят. Вместо това двамата обявиха победа на 17 май, стискайки ръцете си с иранския президент Махмуд Ахмадинеджад. Но дали западните лидери, които искат нови санкции срещу Иран, ще сметнат това за достатъчно?

Според новото споразумение, Иран ще изпрати 1200 кг нискообогатен уран в Турция. В замяна той иска 120 кг уран, обогатен до по-високо ниво (около 20%) за изследователски реактор, който произвежда изотопи за медицински цели (обикновено за лечение на рак), до една година.

Ако това звучи познато, то е защото подобно споразумение бе сключено миналия октомври между Франция, Русия, Иран и Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), с подкрепата на САЩ. Според този план, 1200 кг уран трябваше да бъдат изпратени в Русия за обогатяване до 20%, които след това да бъдат транспортирани във Франция.

Иран се оттегли от това споразумение, настоявайки за високообогатен уран незабавно. Детайли около новата сделка предстои да бъдат изработени, но Лула да Силва и Ердоган изглежда са убедили Иран да отстъпи до известна степен за мястото и сроковете на обогатяване. След видимите ирански отстъпки двамата лидери – посредници заявиха, че вече няма нужда от допълнителни санкции от Съвета за сигурност на ООН.

Лидерите на някои западни столици едва ли виждат нещата по-този начин. Докато Турция и Бразилия не се намесиха, преговорите за Иран се водеха предимно с петте постоянни членки на Съвета за сигурност – САЩ, Великобритания, Франция, Русия и Китай – както и с Германия и МААЕ. Турско-бразилското споразумение сега предстои да бъде одобрено от тях.

Идеята зад провалената сделка от октомври бе да се извади извън играта по-голямата част от резервите от ирански обогатен уран, за да се спечели време за преговори. Но тъй като тя бе отменена, сега Иран има много по-големи количества нискообогатен материал на разположение от тези, които ще изпрати в Турция. Получаването на обогатен до 90% уран (необходим за създаване на бомба) от 20-процентов е много по-лесно от първоначалните 3,5%. Така че дори новото споразумение с Бразилия и Иран да влезе в сила, то едва ли ще спечели на Иран време да избегне нови санкции.

Русия наскоро се присъедини към Америка в изпращането на по-силно послание, че Иран трябва да прекрати обогатяването, както настоява Съветът за сигурност на ООН, и да отговори на увеличаващите се въпроси на МААЕ за дейностите, които изглежда демонстрират интерес към разработка на оръжие. Това остави само Китай в позиция срещу санкциите, но Пекин традиционно не харесва да налага вето сам.

Ако детайлите около новото споразумение (писмо ще бъде изпратено на МААЕ тази седмица) не съдържат приятни изненади, изглежда Иран успешно е повторил стария си трик да създаде разделение между страните, които се опитват затегнат санкциите срещу него. Израел вече обяви, че Бразилия, която няма опит в близкоизточната дипломация, е била манипулирана, а още скептицизъм предстои идните дни. Ердоган и Лула да Силва може и да не успеят да наслаждават дълго време на постиженията си.